Блага Димитрова е от тези автори, които с малко думи успяват да внушат много чрез всяко свое изречение. И до днес тя остава любим писател на поколения читатели, а ИК „Хермес“ ви кани да се потопите в света й чрез 10 любими и вечни цитата.
„– Какво наказание си избираш?
– Да помня.“
„Лавина“
***
„А нима белезите на мъжественост са външни? Боксьорски мускули, биков врат, ягуарски бас – нямат нищо общо с моята представа за истински мъж. В характера, там е притегателната мъжка сила. Мъж – това за мене значи воля да се владее. На мъж, който се е самообуздал, принадлежи целият свят!“
„Пътуване към себе си“
***
„Ти ме дръпна за ръката и ме застави да се върна на мястото си. Превърна ме в послушно момиченце. Трябваше да внимавам да не ти дам да разбереш какво надмощие има твоята ръка върху мене. Хвана ме за ръката и ме привлече към себе си. Открих настръхнала, че не мога да се съпротивлявам на тая ръка.“
„Отклонение“
***
„Най-опасна е неизвестната съперница. Приписваш й всичко онова, което ти нямаш. А то е толкова много!“
„Пътуване към себе си“
***
„Усещам, че ти си се бронирал със забрава. За да не ти пречи нищо по начертания път. А аз за дълго останах в спомена. Пиех го на малки, пестеливи глътки и още не бях го изчерпала до дъно, когато се хванах, че вече съм далеч от него. Преживявах наслойките на многократното възпроизвеждане, а не истинското минало. Неволно вплитах миналото в настоящето, за да постигна някаква цялостност. А може би споменът се бе превърнал в копнеж по нещо неизживяно, неосъществимо.“
„Отклонение“
***
„Ти планираш стъпка по тъпка своя ден. Само мене не си запланувал. И аз нахлух в деня ти да го объркам и пренаредя“
„Урания“
***
„Противоположностите може и да се привличат, но когато имаме само тях, то какво ни събира?”
„Отклонение“
„– Трябва да изхвърлиш всеки ненужен товар, всяко излишно движение, за да се катериш нагоре! – наставлява той.
Момичето започва да се качва. Все повече неща смъква от себе си – да й е леко. Изтръгва вкоренени навици и ги захвърля като изгнили зъби.“
„Лавина“
***
„В работно време забравяш миналото и бъдещето си, те се сливат в единствения скоклив, задъхан сегашен миг, който гони следващия: повече работа, по-точна работа! Но щом свърши денят, изведнъж изниква миналото ти и въпросът за бъдещето ти. А то значи — безпокойство.“
„Пътуване към себе си“
***
„Само положително и само отрицателно не дава ток! Така и песимистът, и оптимистът са мъртво деление: плюс и минус. Поотделно не дават искра.“
„Глухарчето“
Снимки към публикацията: Издателска къща „Хермес“
