Остават няколко дни до началото на новата годината (или до края на старата – зависи от гледната точка). За някои това е чудесно, защото са имали не толкова добра година и ги очаква ново начало, а за други е страх от неизвестното.
Има хора, които казват, че не се занимават с „глупости“ като преосмисляне на живота, даване на равносметка за годината, поставяне на цели и желания за следващата и т.н. Но колкото и да не си падаме по тези неща, последните 4-5 от 365-те дни на всяка година ни навяват на размисли – доволни ли сме от работата си, от заплатата си, от града си, от външния си вид, от връзката си, от начина си на живот… И често идва моментът на така наречения СПИСЪК – листчето хартия или страницата в новия бележник, на която пишем:
- Ще отслабна;
- Ще получавам по-голяма заплата;
- Ще отида поне в две чужди страни;
- Ще се науча да шофирам;
- Ще откажа цигарите;
Ще се запиша на готварски курс…Ммм, всичко звучи чудесно, но съм сигурна, че ще ме разберете (особено дамите за първата точка) – чудесно не означава лесно. И някак си към края на януари или загубваме листчето, или сменяме тефтера. Желанията си остават имагинерни искания на сърцето ни, за които все не остава време или няма достатъчно средства.
А какво да правим? Може би ни трябва професионален съвет или личен коуч, който да ни помогне да постигнем целите си. Да, това пак е твърде скъпо, затова можем да се обърнем към книгите за самопомощ…
И тук половината от вас спряха да четат.
Аз също бих спряла, защото не разбирам много добре концепцията за милионери, които са измислили чудовищна иновация в световен мащаб и меко казано са гениални, да ми говорят какво трябва да направя, за да ми остане време за готварския курс например. Струва ми се неестествено и пресилено.
Но един ден в офиса ни дойде нова пратка за “Аз чета” и, разбира се, я отворих. Пред мен се появи заглавието “100 начина да промените живота си” (изд. „AMG Publishing“). Странното беше, че не ми направи лошо впечатление, защото корицата е модерна, типографска и семпла, и най-важното – на нея няма море, планина, слънце и други подобни символични картинки, извадени от Google. Реших, че в края на годината може да я прегледам, все пак е време за целеполагане. Макар и да не искам да променям живота си изцяло, има някакви неща, които държа да направя или да спра да правя, та затова започнах да я чета.
Забавен факт е, че криех корицата в трамвая, за да не ме помислят за смахната (ха-ха-ха), но се оказа, че Лариса Парфентиева не е написала книга за самопомощ, а любопитен сборник с различни истории за малки неща, които сами по себе си изглеждат наистина нищожни, но са способни да променят живота на човек.
Лариса позира с руското издание на книгата
В книгата има трикове и тактики за постигане на цели. Един пример е “авансовото плащане”, или да пренесеш в жертва нещо, от което ти е трудно да се откажеш, за да постигнеш друго важно нещо (например да жертваме пушенето си, за да осъществим голяма сделка). Интересен похват за мотивиране на самите нас пък е да си представим какво би станало, ако не работим здраво за постигането на определена цел – можем да изберем някои от нашите по-възрастни познати, които определено не са го направили преди години, и да се поставим на тяхно място. Оправданията също си вървят с нас като задните ни части, но в книгата можем да намерим примери как да се отървем и от тях.
Парфентиева всъщност е журналист, писател, води семинари и курсове, поддържа и блог със съвети и разкази на хората, с които се среща. И точно това е свежото в книгата – тя е написана под формата на свободен разговор, блогова публикация или просто история, която ти разказва „един приятел“. Чете се изключително лесно и не оставя у теб усещането, че не правиш нещата както трябва, защото “трябва” е вярно само и единствено за нашия личен свят.
Смятам, че ако не друго, една книга трябва да ни доставя удоволствие, докато я четем. “100 начина да промените живота си” е точно такава. Дори да не вярваме във всички неща, написани вътре, можем да ги срещнем, защото са интересни.
