Със сигурност ви се е случвало, докато четете книга, някой от героите да ви стане толкова интересен, предизвикателен и интригуващ, че да искате да прочетете отделна книга за него. Е, от buzzfeed събират някои от най-интересните женски образи в съвремената литература, които би си заслужавало да бъдат главни герои на свързани произдения. А вие можете ли да допълните списъка?
1. Луна Лъвгуд, „Хари Потър и Орденът на феникса“
Защо: Луна е супер ексцентрична и странна в нейния клас. В цялата поредица за Хари Потър, нейната личност изглежда много по-забавна, отколкото тази на самия Хари.
Доказателство: „Смятам да сляза долу, да си хапна от пудинга и да изчакам те сами да се появят… накрая винаги става така.“
2. Лидия Ванс, „Жени“
Защо: Линда Кинг, реалната приятелка на Буковски, е прототипът на Лидия. Когато героинята се премества във Финикс, не може да не се зачудим какво се случва с ексцентричния скулптор, танцьор, и поет.
Доказателство: „Вратата се отвори с трясък и Лидия се втурна в стаята. Тя стоеше там задъхана. Бирата беше на масичката за кафе. Тя я видя и я сграбчи. Скочих и сграбчих нея. Когато бях пиян и Лидия бе обезумяла, ние бяхме почти еднакви. Тя държеше бутилката високо във въздуха, далеч от мен, и се опита да излезе през вратата с нея...“
3. Линайна Кроун, „Прекрасният нов свят“
Защо: Всеки читател е бил заслепен от Линайна докато чете антиутопията на Олдъс Хъксли, а има и хиляди спекулации с нейно участие в кулминацията на романа.
Доказателство: „А и да си призная истината — каза Линайна, — вече започва да ми поомръзва да съм всеки ден само с Хенри. — Тя си обу левия чорап. — Познаваш ли Бърнард Маркс? — попита тя с тон, чието прекалено равнодушие бе очевидно преднамерено.„
4. Еовин, „Властелинът на пръстените“
Защо: В епоса на Толкин, Еовин прави всичко възможно, за да бъде на бойното поле. Тя дори се дегизира, за да се присъедини към битката срещу краля-магьосник Ангмар.
Доказателство: „Жените от тази страна са научили отдавна, че дори тези без мечове все пак могат да умрат от тях. Не се страхувам нито от смърт, нито от болка.“
5. Мариан Блум, „Одисей“
Защо: Жената на Леополд Блум е всичко друго, но не и вярна. Изневерява на мъжа си през целия „Одисей“. Защо тя не напусне Леополд? И въобще някога ще спре ли да изневерява на горкия човек?
Доказателство: „Том винаги е мислел, че която и да е жена е по-добре от никоя, докато Моли никога не почувства, че един мъж е толкова добър, колкото двама.„
6. Ру, „Игрите на глада“
Защо: Мила, сърдечна, умна, по-лесно е да й се симпатизира отколкото на Катнис. Ру е важна част от това, което помага на Катнис да се отличи като състрадателен герой.
Доказателство: „Първо показват снимка на трибута, а след това бързо изписват под нея резултата със светещи цифри. Професионалните трибути, естествено, получават оценки от осем до десет. Повечето други участници получават среден резултат пет. Изненадващо, малката Ру е постигнала седем. Не знам какво е показала на съдиите, но тя е толкова мъничка, че трябва да е било впечатляващо.„
7. Мерилу, „По пътя“
Защо: Героинята на Джак Керуак, чийто прототип в реалния живот е Луан Хендерсън, Мерилу е неразделна част от романа. Луан се омъжва за Нийл Касиди на петнадесет години, и е изоставена три години след това. Тя е голямо вдъхновение и за двамата писатели битници.
Доказателство: „Мерилу беше руса красавица, чиито буйни коси приличаха на море от златни къдрици: тя седеше в края на дивана, отпуснала ръце в скута си, зяпаше ококорила пушечносините си селски очи, защото бе попаднала в лоша сива нюйоркска дупка, за каквито бе слушала там, на Запад, и чакаше като някакъв издължен, мършав, сюрреалистичен модел на Модилиани в мрачна стая.„
8. Джордън Бейкър, „Великият Гетсби“
Защо: Спокойна, независима и равнодушна, спортистка и жена, тя има мнение, което отстоява.
Доказателство: „Все пак ти наистина ме заряза“, рече внезапно Джордън. „Заряза ме по телефона. Сега не давам пет пари за теб, но тогава това беше нещо ново за мен и известно време се чувствах малко замаяна.„
9. Фийби Колфийлд, „Спасителят в ръжта“
Защо: Из страниците на знаменитата творба на Дж.Д. Селинджър Холдън Колфийлд разпалено разказва за интелекта, таланта и чувство за хумор по-малката си сестра.
Доказателство: „Ще ви се хареса. Мисълта ми е, ако кажете нещо на Фийби, тя разбира точно за какво говорите. Искам да кажа, че можете дори да я заведете навсякъде със себе си. Ако например я заведете на някой лош филм, тя веднага разбира, че филмът е лош. Ако я заведете на много хубав филм, разбира, че филмът е много хубав.“
10. Мери Елизабет, „Предимствата да бъдеш аутсайдер“
Защо: Мери трябва да се справя с Чарли по време на целия роман. Той не е фен на реалността, а тя е толкова дзен и толкова „това те кара да се свържеш към всичко в света.“
Доказателство: „Мери Елизабет е хубав човек като оставиш настрана тези части от нея, които мразят всички.“
11. Андромаха, „Илиада“
Защо: Съпругата на Хектор играе малка роля в епичната поема, но тя е представена като перфектната съпруга, майка и снаха, а е и описана, че се „усмихва през сълзи“.
Доказателство:
„Всеки ще каже, когато те види проливаща сълзи:
„Ето жената на Хектора, който по храброст бе първи от конеборци троянци, когато се биха при Троя.“
Някой така ще говори и мъката пак ще те сграбчи,
тъй като няма да имаш съпруг да ти робството снеме.“
12. Кати Еймс, „На изток от Рая“
Защо: На пръв поглед чиста и невинна, но отвътре прогинила, истинско лице на злото. Би било изключително интересно да се види лудостта на антагонист от нейната гледна точка. Дали чувства някакъв вид разкаяние, докато управлява своя бордей и разрушава живота на мнозина?
Доказателство: „Защото той се опита да ме задържи, той се опита да ме върже по този начин! Никой не може да ме притежава!“
13. Рейчъл Уолинг, „Плашило“
Защо: Рейчъл си е направо гаднярка, и се появява в няколко романа на Майкъл Конъли. Тя обаче със сигурност заслужава и свой собствен роман. Майк Конъли, дай й го. Просто го направи.
Доказателство: „Шшт. Бавно изнеси ръката си, и ми покажи пистолета си. Издадеш ли какъвто и да е звук, ще умреш.“
14. Марла Сингър, „Боен клуб“
Защо: Марла е може би най-голямата мистерия в „Боен клуб“. Като единствен женски образ в романа, Марла се навърта около болни хора, за да засили своята увереност, но предизвиква Тайлър да се изправи срещу собствената си несигурност.
Доказателство: „Философия на Марла за живота е, че тя може да умре във всеки един момент. Трагедията, както казва тя, беше, че не го направи.“