Понякога на литературната сцена се появяват книги, които събират в себе си толкова много теми и жанрове, че е невъзможно да ги класифицираш, да им сложиш етикет и да ги подредиш на рафта – в библиотеката и в главата си. „Опашката“ от Захари Карабашлиев е тъкмо такава „сложна“ книга, в която спекулативните елементи се преплитат с любовна история, която от своя страна е част от политически трилър. Резултатът е дълбок, философски и искрено тъжен роман за привидността на свободата и изборите, които си мислим, че имаме.
В „Опашката“ читателят може да разпознае настоящето и да види миналото. Плашещото е, че това е книга, която има потенциал да се превърне в пророческа.
Избори се печелят с политическа партия, харизма и/или много пари. Кое от трите имаш ти?
***
Всяко дълго приятелство е токсично.
***
Като си помисля, цялата тази работа с родителството се свежда две неща – да научиш децата да казват „добър ден“ и да се пазят като пресичат улицата.
***
А ето ти и правило номер 2. Пази си гърба. Пази си гърба. Защото винаги има някой зад гърба ти. Някой, който не ти е приятел. Ако е зад тебе, значи или ти пази гърба, или дебне да ти забие нож. Ама не ти е приятел. Приятел ако имаш – запомни го от мен, – или е до теб или срещу теб. Запомни го. Никога отзаде.
***
И си мисля – докато радостта можеш да преживееш истински само с друг, в болката си винаги сам, винаги. Животът на другите рязко престава да има значение, когато те боли зъб или си прегърнат от бъбречна криза.
Болката в края на краищата е най-неопровержимата самота.
***
Трябва да се каже нещо за маската и женското лице. Тя не само че не отнема от него, напротив – превръща го в загадка и възможност за красота. Като че за пръв път мъжете започнаха наистина да виждат женските очи.
***
Народът хич не е длъжен да разбира президента си. Президентът е длъжен да разбира народа си. И да бъде като него, защото народът не обича различните. Народът иска ти да си като народа. А как ще си като народа, ако жена ти има опашка?
***
Търся свобода, а ровя в миналото. Няма по-тежко робство от миналото.
***
Ние не сме нищо друго освен сенки на своите избори.
***
Да продължаваш напред, но без да си оставил злото, е като да искаш да отплаваш, но без да вдигаш котва.
***
Тези, които се обичат поне веднъж, трябва да бъдат разделяни поне веднъж – от болест, от война, от глупост или обсада.
***
Жертвите не могат вече да разкажат какво са преживели. Но живите имат отговорност да изровят истината, за да не допускат нови жертви. Искам да говоря от името на тези, които не могат да говорят за себе си.
***
Когато на хората се зададе въпроса дали предпочитат да живеят скучно и дълго, или кратко и интересно – те винаги казват, че предпочитат второто. Но стигне ли се до реална житейска ситуация, те неизменно правят обратното.
***
С годините обаче съм разбрал, че има неща, които не бива да напускат лабиринта на сърцето, има създания на ума, които не бива да се изпускат на свобода, има чудовища, които сме длъжни да убием сами. В живота на всеки има случки, които просто трябва да останат измълчани.
***
Красотата се възпроизвежда.
И властта. Властта заразява първо тези, които тръгват да лекуват света от нея – така тя се възпоризвежда.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta21q1 при завършване на поръчката си.
Снимка на публикацията: издателство Ciela
Всичко е добре казано, но някак си , като си чел „Хавра“ не мога да приема, че това е на същото ниво. Не че трябва да ги срявнявам, но имах друга нагласа след толкова реклама….!?
Здравейте,
Аз лично харесвам „Опашката“ и „Жажда“ повече от „Хавра“. Но харесването е относително понятие. Обективно двата романа са прекалено различни, за да бъдат сравнявани. Поздрави!