“Един аристократ в Москва” (изд. “Изток-Запад”) е сред най-обичаните модерни исторически романи, оценен високо от читатели, литературни критици и личности като Бил Гейтс. Страстен любител на историята на Русия, Еймър Тауълс преплита знанията си с мотива за живота на постоянните обитатели на луксозните европейски хотели, за да разкаже вълнуваща история за постигането на щастието въпреки всичко.
Аристократите нямат място в следреволюционна Русия. Болшевиките се опитват да създадат изцяло ново общество, в което наследствените титли и дворянски етикет отсъстват. Граф Ростов е осъден на доживотен домашен арест в любимия си хотел „Метропол“. Зад излъсканите му прозорци той наблюдава промяната в страната му, в нейните жители, в порядките им.
Трудно е да опишем с цитати колко голям може да бъде светът в един хотел, колко вълнуващ може да бъде животът на един осъден аристократ, колко капризна може да бъде съдбата. Но все пак, нека опитаме.
Но изкуството е най-неестественият служител на държавата. Не само че го създават своенравни хора, които мразят повторението дори повече, отколкото да им се казва какво да правят, но и отгоре на всичко е досадно двусмислено.
Като любител на историята и същевременно като човек, обречен да живее в настоящето, признавам, че не отделям много време да си фантазирам как биха могли да се развият нещата. Но си мисля, че има разлика между това да се помириш с положението и да се примириш с него.
Защото за удоволствието на един цивилизован обяд няма нищо по-важно от хубава тема за разговор.
Много просто, бащата на графа вярваше, че човек трябва да е близо до живота, но не прекалено близо до часовника.
(снимла: Michael Nagle / The Times)
Дълго бе смятал, че един аристократ трябва да се обръща към огледалото с чувство на недоверие. Защото вместо да бъдат инструменти за себепознание, огледалата имаха склонност да се превръщат в инструменти за самозаблуда.
Да, мълчанието може да бъде мнение – каза Мишка. – Мълчанието може да бъде форма на протест. То може да бъде средство за оцеляване. Но може да бъде и училище по поези – със свои собствени рими, ритми и условности.
Едно от предимствата на дългогодишната съвместна работа е, че всекидневните задачи могат да бъдат отметнати набързо, оставяйки предостатъчно време за обсъждане на по-сериозни тревоги – като ревматизъм, слабости на обществения транспорт и дребнавото поведение на необяснимо повишените люде.
Ще ти кажа какво е удобство – каза след малко той. – Да спиш до пладне и някой да ти носи закуската на поднос. Да отменяш уговорки в последната минута. Да те чака карета пред вратата на празненството, та при първото хрумване да те откара на друго. Да бягаш от брака на младини и напълно да се откажеш от деца. Това са най-големите удобства, Анушка – и едно време ги имах всичките. Но в крайна сметка неудобствата се оказаха най-важни за мен.
По своята същност човешките същества са тъй капризни, тъй сложни, тъй възхитително противоречиви, че заслужават не само нашата оценка, но и нашата преоценка – и нашата непоколебима решителност да се въздържаме от мнение, докато не сме общували с тях във всяка възможна обстановка и във всеки възможен час.
А когато човек е бил подценен от приятел, той има известно основание да се обиди – тъй като нашите приятели трябва да надценяват способностите ни. Те трябва да имат преувеличена представа за нашата морална сила, нашата естетическа чувствителност и нашия интелектуален обхват. Ако щете, би трябвало да си ни представят как светкавично скачаме през прозореца със съчиненията на Шекспир в едната ръка и пистолет в другата!
Тъжен, но неизбежен факт от живота – започна той, – е, че докато растем на години, обществените ни кръгове се смаляват.
Това им е работата на времената, господин Халецки, да се променят. А работата на един аристократ е да се променя с тях.
Защото великолепието е упорита сила. И коварна.
Да пристигаш късно, помисли си графът с въздишка. Какъв разкош на младостта.
В края на краищата животът е изкушение.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg.
