Авторката на „Нощна пеперуда” Катя Кету увлича читателите в ураган от мистерии, магически реализъм и индиански легенди с романа „Роуз е изчезнала” (изд. ICU). Най-новото заглавие в каталога на Издателството, което те вижда, е балсам за душата на онзи, който неуморно търси себе си.
Разкъсвана между културното наследство на своите родители – финландец и майка от индиански произход, Лемпи смело се потапя в забравени семейни истории и изследва отраженията на стари рани в настоящето.
15 са цитатите от „Роуз е изчезнала”, които ще събудят интерес в читатели с безупречен литературен вкус.
Мъча се да ти пиша красиво, но в мен напират плач и мощен повик: Върни се!
Най-лошото е, че все още не знам дали съм била отхвърлена, или избрана, взета, или зарязана. Това не е никакъв делириум, нито сказание или приказка, още по-малко пък звучен химн на границата между съня и будуването, а откровено признание, което ще трае до пристигането на училищния автобус, четиресет и пет години, и същевременно премигване, хилядолетна история и времето, необходимо за запалването на лула.
Както ме е учила Пати, в живота на всеки човек има седем пътеки и седем разклонения, по които да пропадне в пропастта. Седем пъти решавах, че съм намерила смисъла и седем пъти се лъгах.
Ако ще ходиш, направи го с гръм и трясък. В случай че искаш да си изясниш какво се е случило в далечното минало.
Стърчах си така, на границата между резервата и света на бледоликите – тъкмо там минаваше тя, невидимата граница в праха под краката ми.
Обърнах ти гръб демонстративно, макар да беше напразно: как бих могла да зарежа човек, който вече ме е зарязал?
– Запомни това, Лемпи: белият мъж прави голяма клада и седи надалече от всичко. Индианецът наклажда малък огън и сяда близо до другия – поучи ме матриархът и лапна ивица сланина.
В детството си бях добре дошъл полъх от един свят, в който животът все още протичаше нормално.
Гърлото ме стяга, защото знам какво те чака: двойствен живот, който започва и свършва на границата на резервата. Същевременно обаче вярвам, че постъпвам правилно, като те отпращам от тази бездна на безсилието, далече от обсега на злото, което се е просмукало тук.
Будувах в леглото, въртях сребърния брачен пръстен, мислех си за обещанието, което бях дала с него, и за заклещения в комина скорец – чужда птица, внесена от Европа – и осъзнах, че още от самото начало между нас с баща ти имаше подобна разлика: скорец и потомка на Вълчия клан. Натрапник и дете на Трите огъня.
Да, в нас все още имаше нещо, което теглеше напред, някакво душевно замайване, бяхме направили голия скок още навремето, на просеката в гората. Но дали беше достатъчно да преодолееш една пропаст, когато други зейваха отново и отново?
Сега прозрях, че съм застанала върху крехък къс лед, а под тъничката му кора ме очакват мрачните дълбини. Стиснах юмруци, сякаш целях да строша нечии зъби с тях, и гласчето в главата ми прошепна: „Тази история не е за теб, Малка лапичке.“
Има загриженост, има и жестокост. Някои хора не различават границата помежду им и осъзнах, че Майк никога не е бил наясно. Но тя се спотайва някъде там, вътре във всеки от нас, границата между доброто и злото.
Най-красивото и най-плашещо нещо на света е възможността за любов, така казваше майка ти. Твърдеше също и че когато човек съзре нещо достойно за достигане, не бива да се отказва от него, преди да е загубена всякаква надежда. Никога не бива да се поддава на слабостта, нито да циври, нито да лиже обувки или да проси – никой не се унижава да цени такива неща.
Нали си спомняш как ти обяснявах, че животът е наръч от разклоняващи се пътеки? Как от всяка има по седем и ако човек се заблуди прекалено много по пътя, намира своята гибел. Ето защо трябва да смени посоката си седем пъти, седем пъти скитникът се обърква и седем пъти имаме възможност да се върнем на пътя, предначертан от името и сънищата ни.
Можете да поръчате “Роуз е изчезнала” и „Нощна пеперуда” от сайта на издателство ICU с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си.