“Островът на Немия” (изд. “Емас”) е поглъщащ роман от италианския автор Гуидо Сгардоли. Историята на мъжете и жените от рода Бьорнебу е увлекателна – далечна, но и близка за различни поколения читатели. Сгардоли води читателя на едно 150-годишно пътуване, което започва в дълбините на отчаянието на първия Бьорнебу и достига до нови земи с авантюристичния дух на наследниците му. Тихи и спокойни, дръзки и борбени, родените от кръвта на Арне Бьорнебу са неразривно свързани със стария фар и безименния остров, на който той се крепи.
“Островът на Немия” е разказ за семейството и честта, за трудните избори между страстта и дълга, за тежестта на настоящето и красотата на бъдещето. 15 са цитатите за изгрева, залеза и превратностите в човешкия живот, които привлякоха вниманието ми.
Фарът, и той, в знак на единодушие със своя пазач, изглеждаше остарял. Човек и фар се разпадаха. Заедно.
Има си време да си мъж и време да си момче. Сега той беше мъж, а мъжете не губят време за празни приказки с момчета.
Откак се роди, от първия път, когато я пое в ръце на височината на лицето си и я погледна, а после я подуши като ловно куче, за да я направи своя, бе сигурен, че детето и той ще бъдат едно неразделно цяло, както баща му бе едно неразделно цяло с острова и издигащия се на него фар.
Иселин се съгласи да последва Айнар на Скалата, блазнена от мисълта за любов, не разтърсваща като онази на млади години, каквато бе изживяла отдавна, а любов, която пуска корен в твърда почва, расте и крепне ден след ден и когато покълне, трае навярно по-дълго.
Обичаше го най-вече защото бе разбрал, че човек не обича по заслуга, дори да има такава, а обича въпреки грешките и вината на другия.
Щом носим едно име, то трябва да ни принадлежи, убеден съм. Особено ако ни е предадено като скъп предмет, за който да се грижим.
Вече не изпитваше гняв. Вече не съжаляваше за нищо. Беше истински, прелестно помирен.
Известно време Арне хранеше илюзията, че сам решава бъдещето си и е господар на дните си.
Бях на деветнайсет години, с голямо, разтопено сърце, готово да се разлее във всички посоки.
Когато смъртта отнесе стареца, Севере изпита болезнено облекчение. Помнеше всяка подробност, но не искаше да сподели нито една.
Не съществува съвършен свят. Ти живееш сред новините, знаеш го.
Сърцето е неизменно благо, което приравнява човешките същества, а книгите притежаваха магията да разкриват природата на сърцата.
Мракът скрива нещата и съответно уголемява на-мрачните ни фантазии.
Каза да търся в себе си една светлинка, която да стане моят фар, един процеп в тъмното, към който да се насоча, за да намеря пътя, ако се опасявам, че съм го загубила.
Виждаше ги не каквито бяха, а каквито щяха да станат: мъже, които скоро щяха да го заместят в ръководството на фара.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta20 при завършване на поръчката си.
Откъс от „Островът на Немия“ можете да прочетете тук.
