Advertorial
Ако сте любители на съвременни разкази от чуждестранни автори, имаме предизвикателство за вас! Нека заедно се върнем век-два назад във времето, да се принесем на територията на САЩ и да почетем заедно историите от антологията „Шедьоври на американския разказ – том I“.
Новото издание на „Пергамент Прес“ включва разкази на 17 от най-добрите разказвачи в историята на американската класическа литература. Сред тях са добре познати имена като Едгар Алан По, Марк Твен, О. Хенри, Луиза Мей Олкът, но ще имате удоволствието да усетите майсторството и на слабо известни у нас автори като Х. К. Банър, Ринг Ларднър, Сара Орн Джуит и др.
Всъщност, преди да започнем четенето, може би е редно да се запознаем с всеки един от тях накратко!
Т. Ш. Артър (1809–1885) е американски писател, общественик и редактор, изпод чието живо перо излизат едни от най-затрогващите и увлекателни истории в американската литература. Макар и понякога обвиняван в известен сантиментализъм, Артър си спечелва любовта на хиляди читатели, които продължават да го преоткриват и в наши дни. Включеният в книгата разказ „Предрешеният ангел“ интерпретира темите за загубата, благородството и любовта, която според самия автор „може да възтържествува над всичко в света“.
Х. К. Банър (1855–1896) е майстор на разказа, поет, драматург и романист. Той прекарва целия си кратък живот в Ню Йорк и околностите му и разказите му съдържат ярки колоритни описания на местата, където живее, и хората, които опознава и обиква. Поместеният тук разказ „Писмо и кратко съобщение“ е сред най-популярните в творчеството му, за което свидетелства и включването му в авторитетната антология Great Short Stories of the World, Spring Books, London (1964).
Стивън Винсънт Биней (1898–1943) се нарежда сред най-бляскавите имена в тази антология. Израснал в семейство, влюбено в литературата, той е възпитаник на Йейлския университет и двукратен носител на наградата „Пулицър“ – през 1929 г. за поемата „Тялото на Джон Браун“ и през 1944 г. (посмъртно) за „Западна звезда“. И двата негови разказа, които са включени в сборника – „Свободата струва скъпо“ и „Дяволът и Даниел Уебстър“, са носители на престижната Първа награда „О. Хенри“, като той е нейният единствен трикратен носител.
Амброуз Биърс (1842–1914) служи като офицер в Американската гражданска война, а след това работи като редактор и писател на свободна практика, обрисувайки в ярки детайли преживяното от него по време на войната. Разказите на Биърс са забележителни литературни постижения. По същество те представляват съвършени психологически етюди в художествена форма, често трагични и понякога сатирични. Включените разкази „Чикамога“ и „Загинал при Ресака“ са сред най-антологизираните му произведения, а други негови творби като „Случаят при моста „Аул Крийк“ фигурират в списъците на най-великите разкази, писани някога досега в литературата.
Сара Орн Джуит (1849–1909) е обичана американска писателка, един от класиците на американската литература. Родена в малкия крайморски град Саут Беруик, щата Мейн, Джуит през целия си живот пише за своя роден край, което я нарежда сред ярките представители на регионалната литература. Творчеството ѝ, което улавя самотата и уникалния хумор на местните хора, се отличава с идиличните си описания на природата, дълбок психологизъм и искрен хуманизъм. Романът „Страната на острите ели“, който Урсула Ле Гуин посочва сред своите шест любими книги, е най-известната ѝ творба, а включеният тук разказ „Бялата чапла“ е най-антологизираният от творчеството ѝ.
Стивън Крейн (1871–1900) е смятан за един от малцината американски писатели, докоснати от гения. Той е представител на психологическия реализъм и ранния американски натурализъм. В най-добрите си творби Крейн демонстрира рядък повествователен талант, усет за драматургично действие и дълбоко познаване на човешката природа и участ. Най-известният му роман „Червеният знак на храбростта“, определян като „психологически портрет на страха“, е посветен на Американската гражданска война. Много от разказите му като „Открита лодка“, „Синият хотел“ и „Тъмнокафявото куче“ (включен в този том) са считани за еталони на американската литература.
Ринг Ларднър (1885–1933) е именит хуморист, драматург, разказвач, журналист и един от най-талантливите и безмилостни сатирици в историята на американската литература, високо ценен и уважаван от автори, негови съвременници, като Ърнест Хемингуей, Вирджиния Улф и Ф. Скот Фицджералд.
Луиза Мей Олкът (1832–1888) израства в обкръжението на такива известни писатели и интелектуалци като Ралф Уолдо Емерсън, Хенри Дейвид Торо, Натаниел Хоторн и Хенри Лонгфелоу, всеки от които оказва определено влияние върху бъдещето ѝ творчество. Баща ѝ е известен аболиционист, но се оказва неспособен да осигурява прехраната на семейството си, поради което детството на Олкът преминава в бедност. За да подпомогне семейния бюджет, тя работи като прислужница, шивачка и учителка, но мечтае да стане актриса или писателка и се зарича, че „преди да умре, ще бъде богата, известна и щастлива“. Успехът идва с публикуването на прочутия ѝ роман „Малки жени“, който се превръща в класика. По време на Американската гражданска война Луиза Мей Олкът работи като медицинска сестра и преживяното от нея ѝ служи като материал за написването на „Синьото и сивото“ – един от най-емблематичните разкази, посветени на този тежък вътрешен конфликт в историята на Съединените щати.
Едгар Алан По (1809–1849) е американски поет, майстор на разказа, влиятелен литературен критик и важна фигура в световната литература. Мнозина критици и изследователи са на мнение, че разказът „Убийствата на улица Морг“ слага началото на детективския жанр, за което свидетелства и фактът, че призът на организацията Mystery Writers of America носи точно неговото име – наградата „Едгар“. Други често срещани теми в разказите му, освен престъплението, са тези за изначалното зло, предопределеността и съществуванието след смъртта.
Франк Стоктън (1834–1902) е известен американски писател и хуморист, прочул се най-вече с иновативните си приказки и прочутия си разказ „Дамата и тигърът“, който му донася непреходна слава сред милиони читатели по света. Също като съвременника си Марк Твен, Стоктън се шегува добродушно с човешките слабости, и избягвайки дидактизма, осмива алчността, насилието и злоупотребата с власт, използвайки за целта канавата на увлекателните си истории и перипетиите на своите герои.
Марк Твен (1835–1910), чието истинско име е Самюел Лангхорн Клеменс, е безспорният американски литературен патриарх. Световноизвестен писател, хуморист, предприемач и лектор, той е авторът на такива безсмъртни романи като „Приключенията на Том Сойер“ и „Приключенията на Хъкълбери Фин“, като вторият от двата е смятан от мнозина за „най-великия американски роман“. Ърнест Хемингуей заявява, че цялата американска литература идва от една-единствена книга на Марк Твен, която се казва „Хъкълбери Фин“, а влиятелният американски критик Уилям Дийн Хоуелс го нарича „единствен и неповторим, Линкълн на нашата литература“.
Мери Уилкинс Фрийман (1852–1930) e американска писателка, автор на детски книги, стихотворения и къси разкази в различни жанрове, повечето от тях посветени на живота и съдбите на хората в Нова Англия. Разказани прямо и реалистично, понякога с доловими полутонове на хумор и ирония, историите на Фрийман са изкусни портрети на изключителни хора, уловени в капана на бедността или други обременяващи обстоятелства, които реагират спонтанно и неподправено на ситуациите.
Брет Харт (1836–1902) е един от най-популярните американски майстори на разказа, известен най-вече с историите си за златотърсачи, комарджии и други колоритни фигури от времето на Златната треска в Калифорния. Самият Харт пристига в Калифорния през 1853 г., където работи като миньор, учител, куриер и журналист – опит, който впоследствие му осигурява автентичен материал за неговите разкази. В книгата си „Около света“ Андрю Карнеги заявява: „В лицето на Брет Харт Америка има своя най-самобитен национален поет“.
О. Хенри (1855–1896) е може би най-обичаният автор, който Америка е дала някога на света, майстор на разказа с неочакван край. Уилям Сидни Портър (истинското име на писателя) е роден в Грийнсбъро, Северна Каролина. Като момче чете с увлечение всичко, от класика до евтини булевардни романи за по десет цента, а любимата му книга е „Хиляда и една нощ“. Напуска училище петнайсетгодишен, няколко години работи в дрогерията на своя чичо и после заминава за Тексас, където става касиер и деловодител в банка, но е уволнен поради съмнения за злоупотреба с банкови фондове. След това работи за хумористичния седмичник „Ролинг Стоун“, като точно през този период срещу него е повдигнато официално обвинение за злоупотреба. Портър е арестуван, но докато го транспортират, за да бъде изправен на съд, чисто по импулс, той избягва на една гара – първо в Ню Орлиънс и след това в Хондурас. Шест месеца по-късно научава, че съпругата му умира от туберкулоза и се връща в Тексас, където е арестуван и осъден на три години лишаване от свобода. Излежава присъдата си в затвор в Охайо и точно тук започва забележителната кариера на О. Хенри, който скоро спечелва сърцата на милиони читатели по света. Самият писател веднъж обяснил, че псевдонимът му идва от името на семейния им котарак, на когото винаги подвиквал: „О, Хенри!“
Натаниел Хоторн (1804–1864) е роден в Салем, щата Масачузетс. Любопитна подробност е, че един от неговите предци, Джон Хоторн, бил единственият съдия по време на Салемския лов на вещици, който никога не се разкаял за действията си. Натаниел Хоторн е представител на така наречения тъмен романтизъм и майстор на алегоричния и символичен разказ. Той притежава впечатляващ усет за формата, а стилът му се отличава с чистота, яснота, стегнатост и психологическа дълбочина почти без паралел в американската литература. Разказите му, действията на неговите герои и техните дилеми представляват обобщение на проблемите на човешкото съществувание като цяло. Сред по-известните му сборници са „Два пъти разказани истории“, „Снежният образ“ и „Голямото каменно лице и други истории за Белите планини“. При излизането на първата от тези книги Едгар Алан По прави следния коментар: „Стилът на мистър Хоторн е самата чистота.“
Кейт Шопен (1850–1904) е американска писателка от ирландско-френски произход и майсторка на късия разказ, смятана от някои изследователи за предвестничка на модернизма и представител на феминизма в американската литература. Разказите ѝ, които в по-голямата си част описват самобитната креолска култура, намират място в най-авторитетните през онази епоха американски списания като Vogue, Atlantic Monthly, Harper’s Young People и Century. „Мадам Пелажи“ и „Съжаление“ представят творчеството на Шопен в най-добрата му светлина, а „Чифт копринени чорапи“ е нейният всепризнат шедьовър.
Уошингтън Ървинг (1783–1859), наричан „баща на американската литература“, e писател, есеист, биограф, историк и дипломат от шотландски произход. Неговите най-прочути творби „Легенда за Сънната долина“ и „Рип Ван Уинкъл“ са известни като „първите американски разкази“, а вторият от двата (включен в този сборник) е може би най-четеният американски разказ по света за всички времена. Ървинг се радва на възхищението на такива велики писатели като лорд Байрон, Чарлз Дикенс и Уолтър Скот. Уилям Текери пък го определя като „посланик на Новия свят на литературата в Стария…“ Особено място в творчеството му заема и емблематичният му разказ „Дяволът и Том Уокър“ (поместен като втори в този том), чиято популярност е толкова голяма, че кара Стивън Винсънт Биней да напише своя разказ-реплика „Дяволът и Даниел Уебстър“ (последния в този том). Любопитно е, че докато в разказа на Ървинг дяволът побеждава човека, в този на Биней нещата се обръщат, и човекът, в лицето на героя Даниел Уебстър, взима надмощие над своя вечен противник. Уошингтън Ървинг е погребан в скромен гроб в градчето Слийпи Холоу, където се развива действието на неговата „Легенда за Сънната долина“.
