“Поделбите вероятно ще ни костват главите и (малкото) останала земя”
Започнах да чета “20 сръбски поделби. Сърби против сърби” в разгара на протестите през лятото. После забравих книгата при едно пътуване и я открих едва преди няколко седмици, за да я дочета този път докрая и да се убедя, че може би това забавяне беше повече от нужно.
Защото целият този период от време, който обхващаше първото четене, препрочитането на част от текстовете и второто ново четене, заедно с всичко, което се случваше в реалността последните 9 месеца, в един момент се превърна в нужния лакмус, който да открои по-силно и по-болезнено актуалността на такава книга днес, в България.
“20 сръбски поделби” събира 20 тематични публицистични текста на сръбския писател и драматург Душан Ковачевич, публикувани в 20 поредни броя на сръбския вестник НИН преди предсрочните президентски избори в Сърбия през 2008 година.
“20 сръбски поделби” обаче събира и много “балкански” поделби, част от които са болезнено познати и по нашите географски ширини, а именно през последните 9 месеца изкристализираха и повече от болезнено за нашето общество.
Текстовете в книгата рисуват тъжната равносметка за съдбата на Сърбия не толкова парченце по парченце от пъзела на историята, а подялба по подялба от разкъсването на същия този пъзел – картина.
Поделбите в текстовете на Ковачевич са причина и резултат, те са основа, върху която се гради съдбата на страната и именно в тях сякаш трябва да се търси разбирането на всичко, което се случва в Сърбия не само през последните 25 години, а и времето преди това.
Поделбите са силно емоционални, някои са много тъжни, други са смешни или изпълнени с горчивина. Жанровете, в които са написани, също са различни и сякаш с формата си добавят допълнителна сила на думите и историите. Именно с разнообразието на използваните жанрове, с таланта да разказва истории и да прониква дълбоко в душата на своя народ, Ковачевич рисува тези разкъсани парченца от картината на своята родина преди поредните “съдбовни и решаващи избори”, като портрети на едно разделено семейство.
Поделбите са различни по мащаб и начин на случване, някои нараняват (и убиват) буквално с оръжия и остриета, другите са още по-жестоки – разрушават (и убиват) бавно, неусетно като старо проклятие, незнайно откъде дошло по тези земи. Поделбите са навсякъде и се опитват да обхванат всички “болезнени рани” на Сърбия. Всичко започва между “небесните и земните”, за да продължи последователно между стари и млади, между “патриоти” и “предатели”, между столичани и провинция… и така до 20-та подялба – вътре в самия човек/сърбин.
“Войни, бомбардировки, преселвания, емиграции, преход, избори… и всичко това, придружено от безпаричието и беднотията на по-голямата част от населението, отдалечи хората, времето усамоти човека, онова, на което се навявахме – а големи бяха обещанията и очакванията, не се сбъдна, свалихме една система (след шейсет години), като се надявахме, че другата, новата, ни най-малко не може да бъде по-лоша, времето минава, годините изтичат и вече се съзира ръката, която обръща пясъчния часовник, за да мери времето на някой друг.
Какво направихме – нищо, къде сме били – никъде, на какво се надявахме – на нищо, и накрая какво очакваме – нищо, и кой е виновен за всичко, което ни дойде до главата – никой.
Понеже Никой е без име, а човек трябва да намери виновника за (собственото) си чувство на поражение, той се обръща към най-близкия – към себе си, и започва разправията – караницата със себе си, като се разделя на онзи, който до обед мисли едно, а следобед – съвсем друго… И в този омагьосан кръг, по време на дългите и мъчителни разговори, накрая се появява и един вътрешен глас като “трети герой” – помирител, с монолога си за едно горчиво, но все пак утешително разкаяние.”
Българското издание, макар и малко като формат и брой страници, освен “поделбите”, съдържа още предговор от преводача Мария-Йоанна Стоядинович, интервю с Душан Ковачевич (което много помага за разбирането на самите поделби, мотивацията на автора и целта на тези публикации) и кратка негова “несъществуваща автобиография”, която запознава читателя по-подробно с биографията на сръбския писател и драматург.
П.П. Оценявайки настоящата медийна ситуация в България, не мисля, че можем да очакваме такива текстове в родните печатни медии, затова пък тази малка сръбска книжка би била достатъчно полезна и дори актуална за всички, които ще гласуват на изборите за Европейски парламент, така и на онези другите, които чакаме вече повече от 9 месеца.
