До неотдавна аржентинската литература се свързваше предимно с имена като Хорхе Луис Борхес и Хулио Кортасар. Днес младо поколение писатели излиза извън границите на Аржентина и става разпознаваемо за света. Откъм Рио де ла Плата до нас достигат гласовете на новата аржентинска проза, която е предимно женска, а едни от най-изтъкнатите ѝ представителки са Мариана Енрикес, Саманта Швеблин, Агустина Базтерика и Селва Алмада. Тези четири писателки са превеждани на български с поне едно произведение. Превеждат се и навсякъде по света и почти не минава година, в която да не присъстват в списъците за Международния Букър и други престижни награди.
Аржентинките пишат в различни жанрове, често прибягват до хорър и фентъзи, които обвързват с актуални теми и каузи. Произведенията им са повик да обърнем внимание на наболели въпроси свързани с отражението на технологиите върху живота ни, съсипването на природата и екологичните катастрофи, подкопаването на човешките права от авторитарните правителства и социалните несправедливости. Тези авторка са критични към политическата ситуация на Аржентина, а гласът е толкова чуваем, че някои политици се опитват да ги ограничат. През 2024 г. правителството на Хавиер Милей атакува няколко съвременни писателки и поиска книгите им да бъдат премахнати от обществените библиотеки. Сред най-забележителните е Долорес Рейес, авторка на романа Cometierra (още не е преведен на български), в който тя изобличава насилието (над жени) и бруталността на диктатурата. Разбира се, този опит за заглушаване доведе до нечуван скок на продажбите на книгата в и извън Аржентина.
На българския език вече можете да намерите представителна извадка от гласовете на новата аржентинска проза.
Саманта Швеблин
На нашия книжен пазар тя е издавана от издателство „Лабиринт“ с романите „Отрова“ (преводач: Захари Омайников; оригинално заглавие: Distancia de rescate), „Хиляди очи“ (преводач: Захари Омайников; оригинално заглавие: Kentukis) и сборникът с разкази „Седем празни къщи“ (преводач: Калоян Игнатовски; оригинално заглавие: Siete casas vacías).
Саманта Швеблин попада в групата на така наречените „разказвачки на необикновеното“, които вплитат в творбите си ежедневното с ужасното и фантастичното. „Отрова“ изследва тревожната и обсебваща, почти отровна майчинска загриженост и я съпоставя в отровената от човешката дейност природа в Аржентина. В „Хиляди очи“ авторката създава технологичен Big Brother, в които устройствата ни наблюдават и предопределят човешките взаимоотношения. И двете ѝ творби са били финалистите на наградата „Букър“. Пак на деформираните човешки отношения, самотата и страданието е посветен и сборникът ѝ с разкази. Къщите в седемте истории са празни, защото няма хора, любов и смисъл.
Мариана Енрикес
Мариана Енрикес е достъпна на български със сборника си „Колко опасно е да пушиш в леглото“ (Los peligros de fumar en la cama, на български издадена от „Лабиринт“, преводач: Захари Омайников). Наричат я „кралицата на готическия реализъм“, защото произведенията ѝ съдържат елементи на макабреното и свръхестественото, преплетени с ежедневното и реалното. Самата тя казва, че пише, защото е прочела Стивън Кинг. Книгата съдържа дванадесет разказа, които дълбаят в склонността на хората да вярват в суеверия и страховете на аржентинско общество. Тя интерпретира по нов начин популярните вярвания, превръща в нещо естествено най-смущаващото, прокарва силно женско присъствие и по този начин ребрандира жанра хорър.
Селва Алмада
Селва Алмада бе сред номинираните за Международния Букър през 2024 г. с „Не е река“ (No es un río; на български издадена от „Аквариус“, преводач: Калоян Игнатовски). Този неголям по обем роман изследва мъжката вселена, по думите на самата писателка, и е последната книга от трилогия посветена на човешката крехкост и честното отношение към природата, която е един от героите ѝ. В свое интервю тя казва: И в реалния живот, и конкретно в романа, реката е тялото, което е заробено от мъжете, на които място им не е там, защото те са дошли да плячкосват, да убиват или да отнемат за забавление. А това провокира ненавист и конфронтация. Водата, природата е тяло, поробено от мачизма, който смята, че тя му принадлежи и може да я завземе, защото съществува.
Агустина Бастерика
Агустина Бастерика е популярна с „Деликатесен труп“ (Cadáver exquisito, на български издадена от „Рива“, преводач: Лилия Добрева). Авторката беше гост на Софийския международен литературен фестивал през 2024 г. Бастерика създава един дистопичен свят, в който хората убиват, разфасоват и изяждат други хора, преминали са към някаква форма на канибализъм. Романът ни подтиква да преосмислим собственото си поведение като доминиращ вид на тази планета. Когато авторката раздаваше автографи след представянето в София, използваше цветни химикалки и рисуваше сърчица, а някои читатели коментираха как е възможно да рисува такива розови сърчица, а да разказва история за една човешка кланица, от която ти настръхват косите.
Новата аржентинска проза се превръща в глътка свежест, дошла при нас благодарение на предимно женските гласове. Тези писателки боравят с традиционните на хоръра и трилъра похвати, но ги обновяват по оригинален начин, така че да отразят модерния живот, едно „днес“ на нашето общество. Те критикуват екологичния ни непукизъм, социалното и патриархалното насилие, издевателствата на политическите режими над индивида и чупливостта на човешките отношения.
Автор: Рада Ганкова
Тези и още много световни автори, можеш да откриеш в Ozone.bg.
Прочетете още и интервюто ни с Рада Ганкова, посветен на ролята ѝ на преводач, както и текста ѝ, посветен на мексиканските писателки:
