Британците обичат храната почти толкова, колкото ние обичаме литературата, пише Миранда Добсън за The Independent. A когато се комбинират двете неща, резултатът е съблазън.
Британските автори знаят как да опишат (буквално) кулинарната наслада. И докато някои от британските литературни величия поднасят храна от живота по техните страници до изтръпване на вкуса ни, то други със същата сила ни отблъскват със страховити разкази.
От каноничните писания до класиците на детството ни, апетитните и емблематичните литературни моменти с храна са в челните редици на много от най-добрите британски книги.
Вижте селекцията на The Independent на някои от най-„вкусните“:
1. Бутербирата (Butterbeer) в „Хари Потър“
Дж. К. Роулинг е ловка в изкуството на възхитителното описание и от празниците в Хогуортс, магическите угощения от сладкия магазин „Медените херцози” и домашно приготвените ястия в къщата на Уисли, е трудно да се избере най-вкусното.
Въпреки огромния гастрономически избор, Роулинг сама определя бутербирата за върха на своите менюта от седемте новели. Писателката знае как да опише вкуса на тази бира като „по-малко сладникав карамел”, което звучи като перфектно затоплена напитка за една вечер, сгушени в “Трите метли” (The Three Broomsticks).
Бутербирата (Butterbeer) в Хари Потър
2. Сватбената торта на Мис Хавишам в “Големите надежди”
Храната не винаги се използва за радост в литературата. Чарлз Дикенс ни дава отличен пример в романа “Големите надежди”.
Останала непокътната за десетилетия, тъй като Мис Хавишам била зарязана пред олтара преди десетилетия, сватбената торта е описана като растяща „черна гъба” в центъра на разлагащ се празник с паяци и мишки, припкащи до неузнаваемост на формата.
Колкото метафора, толкова Дикенсовата сватбена торта е и символ на упадъка, заложен в лъжите на един от най-интригуващите герои.
Сватбената торта на Мис Хавишам в “Големите надежди”
3. Локумът в “Лъвът, вещицата и дрешникът”
Когато Едмънд, черната овца от децата на Певънзи от романа на К. С. Луис “Хрониките на Нарния”, се изгубва в непозната снежна земя, е приютен и утешен от Бялата Вещица. Тя го храни с локум.
Бялата Вещица му прави магия със сладки меса от въздуха и го разпитва, страхувайки се за трона си, от който ще бъде свалена от „двама сина на Адам и две дъщери на Ева”, колкото са децата на Певънзи.
Обзет от ентусизъм и свършвайки в кутия, с лепкаво лице, Едмънд небрежно издава брат си и сестрите си.
Локумът в “Лъвът, вещицата и дрешникът”
4. Шоколадовата стая на Уили Уонка в “Чарли и шоколадовата фабрика”
Роалд Дал е едновременно майстор в практикуването на съблазнителни описания и на отблъскващи изображения.
Най-възхитителният момент в импресиите на Дал е шоколадовата стая на Уили Уонка. Вътре всичко се яде и това е единствената фабрика в света, където шоколада се разбърква от водопад. Това са нещата, за които мечтаят и деца, и възрастни. Парче „чиста фантазия”, предложено на любителите на храната и фикцията.
Шоколадовата стая на Уили Уонка в “Чарли и шоколадовата фабрика”
5. Билбо храни джуджетата в “Хобит”
Предшественикът на “Властелинът на пръстените” на Дж. Р. Р. Толкин “Хобит” изобилства от описания на храна, а главният герой Билбо често се “разсейва” с темата.
Когато неговата къща е разрушена от група недружелюбни и неканени джуджета, неговото смайване е от гледката на празния килер.
Веднъж той храни джуджета докато преследват дракона Смог и отстраняват всички видове опасности по пътя – така че по-добре да се надяваме, че се наслаждават на последно си ядене преди неочакваното пътуване.
Билбо храни джуджетата в “Хобит”
