Допреди 70-те години мексиканската литература е непозната в България. Публикуването на „Смъртта на Артемио Крус“ от Карлос Фуентес е първото произведение, чрез което българският читател открива Мексико. Следва романът „Сянката на каудильо“ от Мартин Луис Гусман от класическия за латиноамериканската литература жанр „диктаторски романи“. Преломен период за Мексико е 1911 – 1921 година, десетилетие, белязано от Революцията и Аграрната реформа. След Революцията, в периода от 20-те до 40-те години на XX век, излизат разказите на Хуан Хосе Ареола „Истината ви казвам“ и на Хуан Рулфо „Равнината в пламъци“, а също и големите романи „Педро Парамо“ на Хуан Рулфо и „Най-прозрачната област“ на Карлос Фуентес.
Други познати в България мексикански романи са „Като вода за горещ шоколад“ и „Малинча“ на Лаура Ескивел, „Пир в бърлогата“ на Хуан Пабло Вилялобос, „Булевард „Реформа“ на Елена Понятовска.
Днес мексиканската проза излиза извън границите на родината и достигна до целия свят основно чрез силното перо на писателките си. Това са пет мексиканки оставили диря в световната литература, които можете да прочетете и на български. Романите им са социално ангажирани или дълбоко психологически достигащи до всяко кътче на човешката душа, занимават се с универсални теми, но не пропускат да добавят щипка мексикански колорит и неизменно присъства насилието – социално, историческо, семейно – язва на днешно Мексико.
Какъв по-подходящ ден за набелязване на мексикански роман за четене от националния празник на страната, 15 септември!
Анхелес Мастрета
„Изтръгни живота ми“ (Arráncame la vida)
Анхелес Мастрета е добре позната с таланта се да изгражда силни женски образи и с творби, които отразяват социалната и политическата реалност в Мексико. Списва колонката Del absurdo Cotidiano в мексиканското списание Nexos, където пише за „политика, жени, деца, това, което вижда, това, което чувства, литература, култура, война и всеки ден“. „Изтръгни живота ми“, първият голям успех на Матрета, е публикуван през 1985 година в Мексико и вече се е превърнала в класика. На български излиза едва през 2021 г. от издателство „Матком“.
Романът е разказ изповед на една жена с разбито сърце, преминала през изпитанията на любов, изневерите, саможертвата и отмъщението на фона на преломните събития в мексиканската политика през четиридесетте години на XX век. Раните от Мексиканска революция още не са зараснали и насилието води до пълно обезчовечаване на обществото, в което най-потърпевши са жените.
Действието в книгата се развива в средите на висшата политическа класа, а за цвят са добавени елементи от мексиканския фолклора и традиции.
Гуадалупе Нетел
„Тялото, в което се родих“ (El cuerpo en que nací) и два сборника с разкази „Венчелистчета и други неудобни истории“ (2008, Pétalos y otras historias incómodas) и „Брачната двойка червени рибки“ (2013, El matrimonio de los peces rojos).
Гуадалупе Нетел е една от тези авторки, които черпят вдъхновение от вътрешните си свят. Тя е една от звездите на съвременната мексиканска литература и критиката я нарича „едно от откритията на последното десетилетие“. През 2023 година влиза в краткия списък с номинации за Международен Букър.
Романът „Тялото, в което се родих“, издание на „Тонипрес“, е вдъхновен от детството на авторката. Животът на едно момиче е белязан от дефекта на окото и модерните представи на седемдесетте години – свободния брак на родителите ѝ, хипи движението и сексуалната свобода. Физическите особености на героинята я правят различна от останалите и я карат да се идентифицира с хората, живеещи извън модата и социалните норми.
Втората книга на Нетел, преведена на български, съдържа два сборника с разкази – „Брачната двойка червени рибки“ (2013) и „Венчелистчета и други неудобни истории“ (2008, изд. „Colibri“). Повечето разкази са написан от първо лице и Нетел прави паралел между животинския, растителния и човешкия свят. Героите си са чудати и ексцентричностите им носят различни емоции – някои будят съжаление, други отвращение. Във всички случаи, разказите отправят послание са разбиране, защото анормалното е част от ежедневието ни.
София Сеговия
„Шепотът на пчелите“ (El murmullo de las abejas)
Романът е публикуван в Мексико през 2015 година и незабавно влиза в класациите на най-продаваните книги в Мексико и цяла Латинска Америка. Преведен е на 23 езика. На български излезе през 2023 година с логото на издателство „Лемур“.
Романът ни пренася в мексиканското село Линарес през 20-те години на миналия век. Един ден старата семейна бавачка нана Реха намира вързоп с изоставено бебе, заобиколено от рояк пчели. Намереното бебе Симонопио заживява със семейство Беатрис и Франсиско Моралес. Неговите пчели ще го придружават цял живот и ще му помогнат да промени историята на семейството, което го е приелo, както и на целия регион. Преди това той трябва да се изправи пред страховете си, да победи врага и насилието.
На фона на Мексиканската революция, испанския грип и сблъсъците между тези, които ламтят за чужда земя, и онези, които защитават собствеността си с цената на всичко, София Сеговия ни разказва една трогателна история за предаността към семейството и за братската обич, но също за предателството и подлостта, които могат да сложат край на всичко.
„Шепотът на пчелите“ е от тези истории, които достигат до сърцето, и ти се иска да имаш един приятел като Симонопио.
Фернанда Мелчор
„Сезонът на ураганите“ (Temporada de huracanes)
Фернанда Мелчор също е номинирана за международния Букър през 2020 година за втория си роман „Сезонът на ураганите“, (изд. „Лабиринт“).
Насилието е движеща сила в творбите на Мелчор. Романът ѝ вплита грозното и циничното в ежедневието и читателят се сблъсква с думите и атмосферата на ужасното. Група деца намират разложения труп на Вещицата. Дълбоката мексиканска провинция е разтърсена и хората се впускат с подозрения, догадки и клюки. Героите, свързани със смъртта на Вещицата, ще ни разказват историята си, докато читателите се пренасят на това прокълнато място, пропито с мрак и изостаналост.
Творбата е портрет на Мексико отвъд клишетата за наркотрафика, незаконното преминаване на границата и бедността. Шедьовър, който нарежда Малчор сред най-ярките гласове на съвременната мексиканска литература.
Елена Понятовска
Елена Понятовска е едно от изтъкнатите имена в мексиканската литература. Авторка е на десетки романи, сред които особено популярни са вече превърналите в класики „Дордето не се вижда, Иисусе мой“ и „Нощта на Тлателолко“.
За съжаление, в България е позната само с две творби – „Дордето не се вижда, Иисусе мой“, издаван през 2018 от „Гутенберг“, а миналата година „Панорама“ издадоха „Булевард „Реформа“.
„Булевард „Реформа“ излиза преди повече от 20 години в Мексико и е може би най-малко познатата ѝ творба, но заради подчертано социално-политическа си насоченост, все още е актуална. Понятовска е познавачка на мексиканското общество. В „Булевард „Реформа“ тя се вдъхновява от истински събития през 30-те години на ХХ век.
Ашби Егберт принадлежи на висшата класа в Мексико, интересува се от литература и организира литературни вечери с дома си, на които присъстват Октавио Пас, Елена Гаро, Карлос Фуентес, среща се с Фрида Кало и Диего Ривера. Един ден цeлият му светоглед се преобръща, защото се запознава с ексцентричната Амая Часел.
Елена Гаро е мексиканска писателка, сред предтечите на магическия реализъм и е била женена за Окавио Пас. Смята се, че тя е прототип на главната героиня Амая в романа „Булевард „Реформа“, една мъдра и умна жена със забележително присъствие, превърнала се в център на внимание.
Булевард „Реформа“ е главният булевард в Мексико Сити, а в романа е разходка из галерията на мексиканското общество – от интелектуалните кръгове до бедняшките квартали живеещи в мизерия, от буржоата до войнстващите младежи с леви убеждения.
Коренните традиции и вярвания, испанската колонизация и католицизма, както и близостта до САЩ обуславят развитието на Мексико и го превръщат в разнолика и сложна страна, която не може и не бива да бъде разглеждана еднопластово. Един начин да се осмислиш днешно Мексико е да четеш неговите писатели.
От 20-те години на XX век до днес, действието на всяка книга се развива в различен период от историята на страната. Силни женски гласове, които предлагат задълбочен поглед към контекста, в който живеят мексиканците – заявка са сложни сюжети и запомнящи се описания на страната.
Автор: Рада Ганкова
Тези и още много световни автори, можеш да откриеш в Ozone.bg.
