„През годините съм се убедила, че да имаш приятел библиотекар е като да имаш близък лекар, аптекар, автомонтьор или електротехник – това са все ключови за живота хора, до чийто опит неизбежно опираш все някога“ – това бе написала Виктория Бешлийска, автор на романа „Глина“ (изд. „Софтпрес“), в своя блог „По дирите на думите“. Факт. И ако собственият ви опит или това изречение не са ви убедили в специалната роля на библиотекарите, „Парижката библиотека“ на Джанет Скеслин Чарлс със сигурност ще успее да го направи. Освен история на Американската библиотека в Париж по време на Втората световна война и разказ за отровата на завистта и силата на приятелството, този е роман обяснение в любов към книгите и онези, които им помагат да стигнат до нас. По-долу ще откриете 5 от причините, които „Парижката библиотека“ ни дава да обичаме библиотекарите, в цитати.
1. Освен библиотекари, те често са и библиотерапевти
Борис се славеше и с библиотерапията си. Знаеше кои книги лекуват разбито сърце, какво трябва да се чете в летен ден и кой роман е най-добрият избор за приключенско бягство.
Подобно на книжарите, библиотекарите притежават онзи необикновен талант да препоръчат точната книга за всеки. (Както и да откриват необходимата справочна информация винаги когато се нуждаете от нея.) Но тук връзката е още по-силна – защото времето, което прекарвате в библиотеката, обикновено е много по-дълго като часове накуп и по-продължително като срок. И често любимият ви библиотекар опознава не само читателските ви вкусове, а и животът и личността ви извън библиотеката.
2. Имат тайни любими кътчета в своята библиотека
Отвъдното е наситено с божественото ухание на стари книги. Стените му са опасани от високи лавици, пълни със забравени томове. В този уютен мецанин между два свята няма прозорци, нито часовници, макар откъм партера да отеква спорадичното ехо от детски смях или да се носи ароматът на кроасан с шоколад.
В „Парижката библиотека“ го наричат „Отвъдното“ – разделът с рядко заемани книги, любим на всеки служител. Но със сигурност във всяка библиотека – била тя училищна, градска или дори Националната – има кътчета, които биха били мечта на всеки читател, но са известни или достъпни само за библиотекарите. И те напълно си заслужават тези специални местенца, защото са част от създаването им и могат да ги ценят.
3. Успяват да отговорят с уважение на всякакви запитвания
Би могъл да посвети цяла глава на начините, по които хората питат за „Гроздовете на гнева“ – „Гроздовете на гнета“ от Стайнбаум, „Гроздовете на гравитацията“, „Гневните лози“, „Лозите на грозда“, „Гневът на Грозда“, да не споменаваме „Грозните и гневът“.
Както във всяка работа с хора, и библиотекарите се сблъскват с комични, конфузни или откровено неприятни ситуации, но рядко ще видите някой наистина отдаден на професията си библиотекар да подходи неуважително и снизходително към какъвто и да е читателски въпрос. Дори ако е от типа на станалото пословично запитване в книжарница: „Не си спомням заглавието, но корицата е синя“.
4. Общност са – независимо от националните, културни и политически разлики помежду си
Що за въпрос задавате между професионални библиотекари! Хора като нас не унищожават книги.
В романа дори представителят на книжното „Гестапо“ не може да си представи да унищожава книги просто защото в реалния свят извън политиката и войната той е библиотекар. Сътрудничеството между библиотеките, както в рамките на всяка отделна държава, така и в световен мащаб, ги превръща в семейство. И в това семейство често се говори на езика на числата – заради Десетичната класификация на Дюи, която е въведена в американската библиотечна система, за да помага за каталогизирането на изданията. В „Парижката библиотека“ главната героиня Одил често цитира номерата на книгите според Класификацията на Дюи. Именно тази система е в основата и на УДК – Универсалната десетична класификация, която се използва широко и в библиотеките у нас.
5. Осигуряват на книгите живот, а на читателите – книги и общност
Книгите са като хората – ако не общуват, престават да съществуват.
Библиотекарите са едни от вълшебниците, които осигуряват жизненоважното общуване между книгите и хората. А ако сте студент, който прекарва часове в читалнята по време на сесия; редовен посетител на часовете за най-малките, традиционно организирани в много от библиотеките; любител на периодичните издания или просто читател, който се връща в заемната всяка седмица – те ви предлагат истинска общност от сродни души. И дори само това е достатъчно, за да ги обичаме.
Използвайте промокод azcheta20 за 20% отстъпка от коричната цена на „Парижката библиотека“ и други книги от сайта на „Софтпрес“. Кодът не важи за заглавия, които вече са в промоция.
