В Седмицата на любовта и еротиката няма как да не се замислим за реалните междуполови отношения, дали се получават, какво им пречи да се получават и неусетно от общите въпроси се стига до съотнасяне към себе си. Често саморефлексията не е достатъчна, тя може да ти покаже, че си влязъл в определен модел, но не показва как да излезеш от него и да запазиш самоувереността си.
„69 съвета за щастливи отношения” на Наталия Кобилкина (изд. „СофтПрес”) може да даде насока да излезеш от омагьосания кръг, в който сам си се затворил. Книгата съдържа шест теми с разпознаваеми и провокативни заглавия: „Готови ли сте за среща с Любовта?”, „Пътеводител за търсене на Принцове”, „Пътеводител за търсене на Принцеси”, „Тайните на щастливите отношения”, „Сбогом, дано сме щастливи” и „Щастието – ръководство за употреба”. Разгърнати в последователност, съдържанието им преминава през всички етапи на създаването на отношения, възможни проблеми, дори изневярата и как да постъпим в такъв случай, а на финала – тайната на хармонията в здравите отношения. Общият извод и послание е, че щастливите отношения не са даденост. Те са резултат на постоянна грижа от страна на двама души, възприели себе си като личности. Извод, до който с някои мои приятелки сами сме стигнали. Само че дали и мъжете го знаят?
Тази книга е предназначена колкото за жени, толкова и за мъже. Препоръчително е да се чете от мъжете, особено в зрялата им възраст (разбирайте след 27 г.), и то без да свалят от лицето си ироничната, присмехулна усмивка. Ще разпознаят вътре безразличието си, ще намерят ефективни и практични препоръки за грижа за себе си, как да се справят с намирането на „принцеса” и ще успеят да проумеят мъничко от различието на природата на жената.
Защото, уважаеми господа, ние сме различни и не искаме да сме като вас! Защото ние, жените, се опитваме да ви проумеем, полагаме усилия, а често срещаме клиширани и нищо не говорещи обвинения, като „мани я, тя е феминистка!” или „оо, пак ли Фройд?”.
И като казах „принцеси”. Статиите на Наталия Кобилкина, качени на сайта й, са смислени, помагат да разбереш сексуалните си желания (или фантазии) и бавно да съзряваш в дързостта си. Така я харесах. Макар че това предизвиква подигравките на приятелите ми. Единственото, срещу което имам съпротива, е възприемането на жената като „принцеса”. Повече от век усилия жените да бъдем приети за равностойни на мъжете, да бъдем признати, да имаме свободата да градим личността си каквато я усещаме и хоп, хайде наобратно. Но (нали винаги има едно „но”) в „69 съвета за щастливи отношения” тя пояснява какво има предвид с това сравнение. И ако Проп изследва вълшебната приказка през действията и функциите на протагониста мъж, Кобилкина съвсем прагматично разкоства принцесите: да покажем своята уязвимост на мъжете; да вярваме в способностите на мъжа, да му се доверим. Да внимаваме какво му казваме (знам го този съвет, една мъдра баба ми го беше казвала). Дори един въпрос от вида „Пак ли?!” отнема от силата на щастливата развръзка. Подкрепа, подкрепа и пак подкрепа, което не е еднопосочно действие. Факт е, че началото е в женската енергия и нашите действия. Едва после реагира мъжът.
И тъй като това е книга, която четеш, спираш, обмисляш, Кобилкина имплицитно твърди, че няма как да избягаме съвсем от социалните си роли на мъж и жена. Съвременният мъж все още е възпитан и израснал в патриархална среда. Някои от подходите и схемите работят повече от очакваното (или колкото ни се иска). Огледайте се наоколо, кои жени успяват в интимните си взаимоотношения? Или си пуснете романтична комедия. До един момент жената действа, настъпателна е, борбена. Обаче след като е положила достатъчно усилия мъжът да я забележи и оцени, се отдръпва. Идва времето на неговото решение. Ето тук българските мъже ми се струва, че някак се провалят. Това е друга тема, макар че ми се иска да намеря отговор чрез Наталия.
Във всичките 69 съвета Кобилкина настоява за независимата личност на жената. Запазването на себе си, на достойнството, на смисленото живеене, дори да останеш сама. Важното е жената да намери центъра си и да действа целеустремено. И в никакъв случай известният сексолог и семеен терапевт не свежда жената до робско поведение или подчинена на социалните копнежи на мъжа. Точно обратното. Учи ни да приемаме своята женска и сексуална същност и как да я хармонизираме с партньора си (като и след като го намерим). Разбирането е, че това са отношения между две равностойни личности.
Съветите от всяка глава подлежат на отделен размисъл, насищане с лични примери, дори дискусия. С предварителната уговорка да заскобим съмненията си към този вид литература. „69-те…” съвета предлагат спокойствие, изчистване от афекта и начало на саморефлексията. Кой си ти по отношение на партньора си? Честно. Без разминаване между убеждение, чувство, думи и поведение. Наталия Кобилкина предлага да останем насаме със себе си. Да си наумим – кои недостатъци на половинката си мога да приема и кои никога не ще приема. Съвет, който аз съм получавала от една мъдра зряла жена с прекрасно семейство. И имам своя отговор. Макар че и аз съм от романтичките, които се влюбват изцяло, като гмурване в басейн: ум, тяло, личност, природа, въображение. Особено въображение. Защото любовта възниква с представата и фантазията за другия. Но виждам, знам какво (не)мога да понеса в другия.
Приемам „69 съвета за щастливи отношения” като фина, ненастъпателна провокация към критическата способност на читателя – умението по мисловен път да разграничаваш, да съпоставяш, да преценяваш последиците, да илюстрираш с примери, да съизмерваш с чужди ситуации; дори всекидневни ритуали за общуване, флирт, изразяване на чувства. Откритията и прозренията ме съпътстваха през цялото й четене. Струва ми се по-трудно те да се приложат в реалното ни поведение и да се задържат, без влияние от емоции, минал опит и страхове.
Не се втурвайте веднага към с. 69 или съвет номер 69. Или пък ако искате, направете го, кой ще ви спре! В тази книга е важна последователността. Без да се чете тя като наръчник или рецептурник. Книга за мислещи свободни и/или за динамични обвързани двойки. И за дами, и за господа.
