Ако се докоснеш до творчеството на Нели Маргаритова, няма как да не изпиташ една радостна тръпка и копнеж по детството… Онова детство, наситено със слънчеви лъчи и жизнерадостни игри, в което всичко е по-ярко, хората са по-усмихнати, а проблемите се решават с добри приятели и вяра в успеха. Това усетих още в поредицата „Здравей, Рада!“ (изд. „Слово“), магията се запази и в книгата „Славни случки в Слънчогледово“, а днес Нели Маргаритова ме превърна в свой почитател навеки със седемте истории в мерена реч, събрани в „7 приказки зелени с крила, крачета и антени“ (изд. „Рибка“).
Първоначално авторката ни запознава със семейство Бълхаранови, които живеят в скрина, „под два метра вълна, жоржет и коприна“. Поради спокойния живот и разкоша, в който се шири семейството бълхи, децата им изведнъж се оказват не две или три, а цели триста. Така татко Бълхес и мама Бълхица се оказват с жилищен проблем, който може да бъде разрешен на семеен конгрес. Дали обаче новото жилище ще им донесе мечтаното спокойствие? Нели Маргаритова описва преживелиците на бълхичковото семейство толкова забавно, че със сигурност ще се натъркаляте по захарнобелите чаршафи от смях!
За разлика от шумното семейство бълхи, граф Паяк живее в сив замък със сиви драперии, пие сиво вино и гледа само черно-бели филми. Вероятно историята би останала в сивата гама до края на света, ако една малка калинка не се озовава по грешка във владенията на граф Паяк. Могат ли да се комбинират сиво и червено или това е невъзможна цветова комбинация?
“Как туй дребосъче, червено и мило,
успяло да стопли сърцето унило?
И как от парченце сивичък лед
стопило се в топла капчица мед…”
Суетните водни кончета с лъскави крила и модни тоалети, както и талантливите музиканти от групата „ЩУР 3“ са герои на третата и четвъртата приказка. С тяхна помощ ще разберете как суетата никога не води до нищо добро, докато вдъхновението и искрената радост от онова, което правиш, се отплащат многократно.
Още една приказка е със семеен сюжет – за уважаваната градска муха, „с къща до парка, с луксозни крила“, която решава да заведе децата си на сладкарница в неделя. Идиличната картина на дечица, похапващи торти, пасти и боза, със сигурност ще ви върне в детството. А това, че героите са мухи да не ви притеснява И-З-О-Б-Щ-О! Все пак те са от сой и ще ви смаят със своите маниери.
Историята на султан Бръмбалан от Ливадистан ме разсмя до сълзи и същевременно ме накара да направя аналогия между султана и неговата свита и реални житейски ситуации, в които онези, които управляват, са способни да потъпчат всичко, постигнато от „ливадното работно население”,
додето накрая Ливадистан
превърнал се в прашен, пустинен харман.
Книжката завършва с историята на балерината Полина, която днес е бабка с измачкани копринени крила, изоставена в забрава. Макар и изключително позитивна по своя смисъл, приказката ме накара да се замисля колко лесно забравяме онези, които са внасяли радост в живота ни, щом остареят. А те се нуждаят само от капчица внимание, за да бъдат истински щастливи!
„7 приказки зелени с крила, крачета и антени“ (изд. „Рибка“) определено е книжка както за малки, така и за големи. Децата ще се радват искрено на забавните истории в мерена реч, допълнени от пърхащите илюстрации на Евгения Николова. Възрастните обаче сериозно ще се замислят в какво са превърнали живота си и колко малко е нужно, за да се преобрази картината от прашна в зелена, изпъстрена с червени точки, пеперуди и слънчеви лъчи.
Книгата не само е чудесен подарък за всеки, но е и повод родителите да обсъдят с децата си добродетелите и онези човешки черти, които могат да създават, но и да рушат идиличната картина на живота!
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
