11 май е професионалният празник на библиотечните работници. Като се има предвид естеството на библиотечната професия, не е изненадващо, че някои от любимите ни автори са работили като библиотекари. В Седмицата на библиотеките в Аз чета ви предлагаме списъка на сайта grammarly.com на най-известните писатели сред библиотекарите по цял свят, в който добавихме и нашия български принос:
Луис Карол
Преди да напише „Алиса в страната на чудесата“ Чарлз Доджсън, по известен като Луис Карол, работил като помощник-библиотекар. Напуска поста през 1857 г., за да стане преподавател по математика.
Хорхе Луис Борхес
Авторът на „Вавилонската библиотека“ е общински библиотекар от 1939 до 1946 г. преди режимът на Перон да го уволни. През 1955 г. Борхес е назначен за директор на Националната библиотека на Аржентина.
Маделин Л’Енгъл
След като печели една от най-престижните награди за детска литература – медал „Нюбъри“ с романа си „A Wrinkle in Time“, Маделин Л’Енгъл има успешна кариера като библиотекар в Ню Йорк.
Марсел Пруст
Авторът на „В търсене на изгубеното време“ е работил в Bibliotheque Mazarine – най-старата обществена библиотека във Франция.
Бевърли Клиъри
Бевърли Клиъри, която също е наградена с медал „Нюбъри“, успешно съчетава писателското си призвание с библиотекарската професия. Навярно дългогодишният опит с читателите от детския отдел на библиотеката, й е помогнал да създаде някои от най-известните си герои като Рамона Куимби и Хенри Хъгинс.
П. П. Славейков
През 1898 г. П. П. Славейков става действителен член на Българското книжовно дружество и е назначен за учител в Софийската мъжка гимназия, а по-късно командирован в Народната библиотека в София. Той дълги години работи там като поддиректор (1901–1909) и директор (1909–1911).
П. К. Яворов
Яворов работи като библиотекар в Народната библиотека от 1904 до 1908 г. През март 1908 година е избран за съветник на задграничното представителство на ВМОРО, затова поетът напуска работата си в библиотеката и се заема изцяло с проблемите на революционната организация.
Кирил Христов
Шумният успех на лирическите книги на Кирил Христов му спечелва покровителството на Иван Вазов и на проф. Иван Шишманов. С техните протекции поетът е назначен за библиотекар – първо в Университетската, а по-късно в Народната библиотека.