Какво става, ако думата “Аз” изчезне от речника на хората? Ако “ние” ставаестествено обозначаване на принадлежност, а идеята за индивидуалност е незаконна и считана за срамна и отвратителна? Първото впечатление от “Химн” на Айн Ранд е именно сложната конструкция на изреченията, която изключва личната гледна точка.
Ето как се представя главният герой: “Казваме се Равенство 7-2521, както пише на стоманената гривна с името, каквато всички носят на лявата си китка. На двайсет и една години сме. Висок сме метър и осемдесет и три и това е тегоба, защото няма много хора с този ръст.”
Героят е с дух на откривател, но в неговото общество няма право на избор на бъдеще – назначен е за метач. В разрез с установените и ненарушими правила решава да се влюби и по-лошо – да нарече любимата си с лично име. И така да й придаде индивидуалност. Да я отличи от масата. И проблемите започват…
Ранд рисува утопичното общество с присъщия й пламък. Тя с лекота изтрива от лицето на планетата досегашната цивилизация и поставя на нейно място едно примитивно общество, гордеещо се с откриването на свещите. Строгата йерархия се подразбира, но само се загатва, авторката търси съвсем различно нещо – довеждането на колективистичните идеи до тяхната ултракрайност. Нещо, което прави още по-реалистично в тритомния си шедьовър си “Атлас изправи рамене”.
Не забравяйте кога пише творбите си Ранд – „Химн” е издаден през 1938 г., между дебюта й с „Ние, живите” (1936) и „Изворът” (1943). Именно в тази плоскост трябва да погледнем към “Химн” – като апел да не се толерира крайнолявата пропаганда, а да се погледне отвъд нейните измамни картини.
“Изток-Запад” и “МАК” предоставят възможността “Химн” да бъде чут на аудиодиск в изпълнение на Татяна Лолова, аз лично останах изумен колко различно е внушението на творбата при слушане и при четене.
Прочетете повече за Айн Ранд в „Големите“, както и ревюто на „Ние, живите“
