„Хайде, сбогом, моя златна рибке!
Твоя откуп мене ми не трябва;
в синьото море си поминувай,
в синьото море на воля плувай.“
Руската литература е нещо необятно и доста сериозно, затова рядко посягам към нея. И в повечето случаи съм доста объркана. По тази причина приказките на Александър Пушкин стояха дълго на рафта ми с книги за четене (очаквах да са точно толкова сложни, сериозни и на моменти скучни!).
Всъщност се оказа, че като малка съм чела тези невероятни приказки. Най-ясно си спомнях историята за рибаря и златната рибка, изпълняваща желанията на алчната свадлива бабка. Останалите четири произведения не си спомнях, но така или иначе оставиха у мен приятното усещане, че руската литература може да е философска и по не толкова депресивен начин…
В книгата от поредицата „Майстори на приказката“ издателство „ПАН“ са включили пет приказки на Пушкин („Приказка за цар Салтан“, „Приказка за рибаря и рибката“, „Приказка за попа и работника му Балда“, „Приказка за мъртвата царкиня и седемте юнаци“, „Приказка за златното петле“) , преведени в стихотворна форма от Тодор Харманджиев и Младен Исаев. Тъкмо римуваната форма позволява лесното и увлекателно четене на историите, а биографията на автора, поднесена от Ран Босилек, допълва представата за този велик руски писател.
И макар, че днешните деца често отхвърлят класическите произведения като доста скучни за техния вкус, тази книга (според мен) ще им се хареса заради настроението, създавано от приказните стихове. Ако питате има ли поуки… И още как!
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
