Мили палави дечица. Как сте? Да не сте пораснали случайно? А да сте чували за един пакостник, наречен Алфонс Треперибузков? А-а-а, пич е, нали? И аз така мисля. Може да сте израснали с него, ако сте малко над 30-те. Защото аз, макар и по-малък, съм си препрочитал книгата почти всяко лято. И сега го направих като част от опреснителната си серия „Лична класика“.
Всъщност героят на Герхард Холц-Баумерт е отгледал вече 3 поколения деца в Германия, а и в доста от социалистическите страни.
Книгата „Алфонс Треперибузков“ (на немски е нещо като Цитербаке) е написана в края на 50-те, но до 1966 година вече има 2 продължения и екранизация. Разбира се, четена от възрастен, книгата веднага показва пропагандната си същност, но пък и едва ли някой се е съмнявал. На „надсъзнателно“ ниво обаче случките с непохватния… добре, де, смотан Алфонс са си истинска комедия.
Едно от любимите ми неща като попадение от хрумките на Баумерт е изразът „Бузите на един Треперибузков никога не треперят!“, което е изцепка на бащата на Алфи. И адски много напомня на „Човек сал’ за едното красно име живей, аджеба!“, казано от безсмъртния Вазов ханджия Рачко Пръдлето. И да не се объркате от немската обложка, която съм качил – Алфонс не е от малцинствен произход. Явно художникът си е бил пийнал повечко.
