„Алхимикът“, най-известният роман на Паулу Коелю, се сдоби с юбилейно издание. Поводът за това е 25-ата годишнина от публикуването на книгата в Бразилия. Новото издание започва с чудесен предговор от самия автор, написан специално за случая. От него разбираме, че този роман, обявен за бестселър в най-различни държави като Бразилия, Испания, САЩ, Франция, Русия, Австралия и Португалия, всъщност е претърпял първоначален неуспех. Тук идва моментът, който ни е познат и при много други автори – Паулу Коелю не спира да вярва в успеха на своята книга и не след дълго, с помощта на други издатели и хора, които започват да препоръчват книгата на свои познати, успехът идва. Нататък историята се знае, а „Алхимикът“ става една от най-четените и любими книги, включително и в България.
Сред другите допълнителни и приятни изненади за всички фенове на автора в новото издание са послеслова му, както и интервюто на Лора Шихън с Коелю в края на романа. Издателите са включили и каталог на всички книги на Паулу Коелю – за всеки читател, който има нужда да си направи справка дали му липсва някоя.
Моят първи прочит на „Алхимикът“ беше преди години, след като книгата ми беше препоръчана от майка ми. Днес имам всяко едно различно издание на този роман и съм го препрочитала няколко пъти, защото „… онова, което се е случило веднъж, може никога повече да не се случи. Но всичко, което се е случило два пъти, със сигурност ще се случи и трети път“. Най-хубавото е, че всеки път откривам нещо различно, когато чета „Алхимикът“.
Романът започва с прекрасен пролог, който ни описва историята за Нарцис на Оскар Уайлд – история, която се запечатва в ума ти завинаги. Главният герой в романа е Сантяго, момче нарочено да става свещеник, защото „това би било голяма гордост за едно бедно селско семейство“- неговото бедно семейство. Родителите на Сантяго са ограничили собствените си мечти, но вярват, че знаят какво е най-доброто за сина им. Хубавото е, че тук финалът е различен – родителите все пак дават свободата на Сантяго сам да избере пътя си. С тяхната благословия, той става това, което иска- пастир.
Защото там, където Сантяго е израснал, само пастирите пътуват, а той мечтае за нови светове. И всичко започва с един сън, който Сантяго сънува два пъти. Сън за съкровище в Египет. Сантяго решава да тръгне и да следва мечтата си, да търси съкровището от съня, понеже „… съществува само един начин да научиш нещо и това е действието“.
Какви са премеждията на Сантяго по пътя, кои са хората, с които съдбата го сблъсква, какви са поуките, които момчето си извлича и дали в крайна сметка намира своето съкровище? А дали е вярно, че „когато много силно искаш нещо, цялата Вселена ти съдейства, за да го постигнеш“? Всичко това ще ви бъде неустоимо разказано от Паулу Коелю в „Алхимикът“ – един роман, в който има много символични послания и изречени истини. Ето някои от тях:
Злото не е в това, което влиза в устата на човек. Злото е в това, което излиза от нея.
Само едно нещо прави мечтата невъзможна: страхът от неуспех.
Когато обичаме, винаги искаме да станем по-добри, отколкото сме.
Каква всъщност е магията, която се крие в „Алхимикът“?
„Алхимикът“ е роман за свободата да обикаляш света и да следваш мечтите си, защото „това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтата си“. Роман, от който разбираме дали наистина можем да избираме собствената си съдба, дали съществува език отвъд думите, какво е Личната легенда, защо съществуват поличбите или наистина „понякога е по-добре да оставим нещата такива, каквито са“. Роман, който ни подсказва какво се крие зад страховете ни и къде се крие може би смисъла на живота. Но преди всичко „Алхимикът“ е роман, който ти помага да осъзнаеш нещо много важно за себе си – как гледаш на живота си: „от позицията на жертва или авантюрист“. Е, ти какво избираш да бъдеш?
