Честно казано, като дете „Алиса в страната на чудесата” не ми беше сред любимите книги поради безумните приключения, внезапните и нелогични обрати и твърде многото философски подтекст. Все търсех някаква логика и последователност, но не успявах да намеря и това ме отблъскваше. Сега разбирам, че вероятно съм се срещнала с книгата прекалено късно, за да й се насладя без предубеждения.
За да улесни срещата на Алиса с децата от 0 до 5 г., Луис Карол представя вариант на класическата си история – „Приключенията на Алиса в Страната на чудесата, разказани за най-малките читатели от самия автор” (изд. „Лабиринт„). В него текстът е съкратен и олекотен откъм философия, игра на думи и гатанки, но калейдоскопа от шантави герои и странни случки е запазен. Авторът е добавил и известна доза интерактивност, задавайки въпроси на малките читатели, приканвайки ги да се вгледат в илюстрациите, да разклатят книжката, за да видят как трепери Заека или да преброят чаените чаши на масата.
Всъщност повечето читатели са готови да се отпуснат в странен и вълшебен сън, в който с лекота можеш да се втурнеш след бял заек с жилетка и часовник, да изпълняваш без много колебания писмени нареждания като „Изяж ме” и „Изпий ме”, да пиеш чай с Шапкаря и Мартенския заек или да си говориш с Чеширския котарак (или това, което остава от него след като изчезне). Изобщо да бъдеш свободен и необременен във възприятията си, да се наслаждаваш на обратите, да не търсиш задължително логически връзки и обяснения. А това най-добре го умеят децата. И изглежда колкото по-малки са, толкова по-лесно им се удава.
Перфектното оформление на детските книги вече се превърна в отличителна черта на издателство „Лабиринт“ и „Приключенията на Алиса в Страната на чудесата, разказани за най-малките читатели от самия автор” не прави изключение. Изданието е изключително красиво – отлична работа на преводачката Емилия Л. Масларова и българския художник Иван Масларов, великолепни илюстрации на Елена Базанова и задължителните твърди корици.
Докато обикалях под мишница с „Приключенията на Алиса в Страната на чудесата, разказани за най-малките читатели от самия автор” из пролетния базар на книгата, непознато момиченце буквално залепна за корицата. Надявам се, че желанието му да се впусне в приключения с Алиса е било удовлетворено. Книгата е идеалният спътник в това начинание, а в конкретния случай известната поговорка би трябвало да звучи така: „По-добре рано, отколкото късно!”
