„Ако спрете и се замислите, ще се уверите, че идеите за „добрата майка“ са също толкова нелепи, колкото куклата Барби е еталон за красота.“
Винаги съм била скептично настроена към селф-хелп литературата. Не ме привличат книги, които ни учат как да бъдем по-добри, по-самоуверени, по-по-най. Не изпитвам нужда да ги чета, колкото и самоуверено да звучи това. Просто съм от типа хора „проба-грешка“, а не от онези, които се учат как стават нещата само на теория и после я се опитат да следват съветите на практика, я не. Още по-малко посягам към книги, които са свързани с майчинството.
Когато бях бременна, умишлено не си купих нито едно четиво на подобна тематика. Така смятах да бъде и занапред, докато не попаднах на Алисън Шейфър и „Край на мита за добрата майка: Как да загърбим стремежа към съвършенство, да си върнем здравия разум и да отгледаме чудесни деца“ (изд. „Colibri“). Заглавието привлече вниманието ми и започнах да чета с интерес. Може би все пак имаше какво ново да науча, колкото и упорито да отричах наум.
Далеч не се имам за перфектната майка, но осъзнах, че в стремежа си да съм идеална най-вероятно допускам доста грешки. Убедена съм, че всяка майка е попадала в този капан. Именно това се надявах да разбера от експерта в отглеждането на деца Шейфър – как да избегна тези грешки.
Няма да забравя един момент преди около 2-3 години, когато бях на ръба да се срина психически в опита си да съм слънце, което огрява навсякъде – да бъда съвършената майка и съпруга. В следващия миг осъзнах, че никой няма да ми даде златен медал за жертвите, които правя в името на моето перфектно семейство или представата ми за такова. Трябваше рязко да сменя подхода. И точно тогава сама стигнах до извода, с който канадската авторка започва своята книга – да се грижиш за себе си не е егоистично.
Това е само един от митовете, които Шейфър разбива. Сигурна съм, че всяка майка ще намери нещо полезно за себе си и сред останалите разгледани стереотипи. Хареса ми небрежният и хумористичен стил, с който авторката говори за проблемите, с които родителите се сблъскват ежедневно. Няма го онзи назидателен и поучителен тон, а по-скоро интонацията на човек, който говори от опит. Многобройните действителни истории, разиграни проблемни ситуации, практически съвети и подходящи примери, които Шейфър използва, правят „Край на мита за добрата майка“ една наистина ползотворна книга. Ето и няколко от любимите ми цитати:
Ако не правите грешки, значи не растете. Гледайте да правите поне десет на ден.
Децата не се учат от заплахата от последствия, а от изпитването на негативите от самите последствия. Прочетете това изречение отново.
Колкото повече децата усещат, че имат избор и че са част от вземането на решенията, толкова по-склонни към взаимодействие и сътрудничество стават те.
Алисън Шейфър (снимка: Racheal McCaig)
След всичко прочетено съжалявам, че пропуснах второто гостуване на психотерапевта Шейфър в България, но със сигурност няма да пропусна да прочета и другите й две книги „Скъпи, провалих децата“ и „Не, това не са глезотии“.
Ако трябва да съм откровена, „Край на мита за добрата майка“ е идеалната книга, към която да посегне всяка скептично настроена към подобен тип литература майка като мен. Тя преобърна моите представи за подобни четива и ми припомни, че човек наистина се учи, докато е жив. Помогна ми да осъзная, че не съм сама в стремежа си да създам идеалното семейство и да възпитам добри деца, но невинаги пътят, който следваме към постигането на тази цел, е правилният.
Да бъдеш родител наистина е голямо предизвикателство, ала съвършени родители няма, както няма и съвършени деца. Колкото по-рано всеки от нас го осъзнае, толкова по-малко време ще губим в безполезни борби за надмощие и контрол, за амбициозно възпитание на всяка цена, наложено от стереотипите в обществото, и от вечно откликващите за съвети баби.
Хубаво би било да не забравяме, че и ние сме били деца, но времената и правилата на играта се променят. Най-вече трябва да помним, че в родителството има едно-единствено нещо, което е от значение – да обичаме децата си, да ги уважаваме и да бъдем от един отбор с тях.
Прочетете и чудесното ревю на Вал за книгата тук.
