Три дни и три нощи четох, препрочитах, подчертавах и кроях планове за нови препрочитания на „Кървавата шапчица“ на Анджела Картър (изд. „Сиела“). Чакам я дълго – вече няколко години. Всъщност бях решила да си я купя на английски, но все го отлагах. И докато се наканя, я издадоха на български. Което ме направи безкрайно щастлива, защото се оказа, че дългото чакане не е било напразно.
Всяка от историите в „Кървавата шапчица” е заслужила собствено изследване и го получава в стотици страници литературна критика, която вероятно никога няма да достигне до нас.
„… И тъй като страхът не й помагаше с нищо, спря да се страхува… знаеше, че не е ничия плячка…”
И 10-те истории в този сборник имат различни теми, дори говорят на различни езици, някои от тях се преразказват една друга, като всъщност преразказват древните приказки, с които сме свикнали да ни приспиват. Трябва да се каже, че самата авторка е била категорична, че историите й не са „адаптации на приказки”, още по-малко са „приказки за възрастни”. Тя тръгва от класическите приказки, разсъблича ги и с интерес установява какво има отдолу. После не ги облича отново, а взима одраните приказни кожи и ги пришива към собствените си идеи. А те са доста радикални, в духа на времето, в което живее.
В нейните истории безименните поне получават глас, децата са въоръжени с остри ножове преди да бъдат пратени в гората, а слабите остават слаби, но невинаги са жертви. Почти никога не са жертви. Чувственост и ужас на всяка страница, защото това са костите на всяка „одрана” приказка. Героини, които сами са позволили да бъдат „обект на желание”, без да осъзнават, че това е смъртоносният капан. Непреодолимо желание за наслада, идваща от собственото тяло, макар и с цената на покварата.
Важно е да се каже, че сборникът е издаден 1979 г., но повечето истории са писани по-рано и не са специално замислени за него. Публикувани са в различни периодични издания и това си личи. Само две истории са написани специално за „Кървавата шапчица” и това също личи. Двата разказа, написани изцяло с идеята, че ще бъдат част от сборник са „Кървавата стая”, която и дава и оригиналното име на целия цикъл – „The Bloody Chamber“, и „Невестата на тигъра”. И в двата личи луксът и спокойствието, което книжното тяло обещава на автора – възможността да разгърнеш идеите си, да отпуснеш езика си и да „злоупотребяваш” с творческата си мощ.
Изключително неприятно ми е, че ще трябва да кажа лоша дума за това първо българско 
издание на книгата. Имам няколко забележки, като първата е липсата на биографични бележки. Няма нито ред за това коя е Анджела Картър, което донякъде е важно за откриването на един допълнителен културно-исторически пласт в тези истории. Хубаво щеше да е може би да се спомене, че тя е значим изследовател на Дьо Сад и в много от произведенията си прави препратки към него. Включително и в този сборник, като специално разказът „Кървавата стая“ е пореден задочен дуел с Маркиза, но и реверанс към него. Все пак историите спокойно могат да се четат и харесват, освободени от тези допълнителни пластове литературен код, но все пак на мен лично ми се искаше да ги има.
Корицата също не ми е по вкуса. Тя отправя тези истории към една конкретна аудитория – тийнейджърите. Горещо бих им препоръчала тази книга. Мисля, че е качествена литература, която не е толкова далеч от тях и ще бъде разбрана. Но би било хубаво да привлече вниманието и на друг тип читатели – по-зрели и опитни, които вероятно ще открият дори повече между страниците й. От друга страна това „орязване” на контекста и илюстрирането в стил, който на мен ми прилича силно на манга, вероятно ще бъде успешно у нас.
В действителност това е най-масовата книга на Картър и тъй като тя не е особено популярна, едва ли може да бъде продавана с името й. Корицата обаче носи обещание за сластни хорър разкази с тийнейджърско лице, което определено ще извади тази книга на щанда. Все пак за сравнение ще дам една от кориците, която на мен лично ми допада повече и смятам, че е издържана повече в духа на този сборник.
Текстът е публикуван първо в групата „Какво четеш…“, вижте пълния текст на ревюто в Goodreads.
Благодаря за рецензията.
Определено ме заинтригува и ми хареса.