Всяко излизане на нова книга от поредицата „Отвъд” на издателство „Жанет 45″ за мен е събитие по-вълнуващо и важно дори от Коледа. Защото се случва по-често и защото винаги ми носи позитивни емоции, за разлика от рождения ден на бебето Иисус. Ето как този декември първият ми коледен подарък се оказа красивият роман „Английски за гълъби” (корица, дело на Люба Халева).
Любов от пръв поглед.
Между мен и книгата. Между мен и автора. Още с първите няколко страници си спомних онова усещане за среща с нещо грандиозно, което имах, докато четях „Краткия чуден живот на Оскар Уао”. Асоциацията ми се оказа първична и неособено логична. И в двата романа има момчета, които по един или друг начин са аутсайдери и се опитват да се впишат в заобикалящия ги свят. Но докато Оскар не успява съвсем, Хари, чиято майка емигрира от Гана в Англия заедно с по-голямата му сестра, изглежда, се справя по-добре. От една страна, той има приятели и въпреки че често е тормозен заради цвета на кожата и произхода си, той го приема като част от естествената йерархия на детския свят. Или биеш, или си бит и по времето, когато това се случва, все пак опитваш да не си в нито една от двете позиции.
Игра на заключения.
„Английски за гълъби” е написан от гледната точка на 12-годишния Харисън Опоку. От неговото 12-годишно, изтъкано от любопитно интерпретирани факти за света и логични предразсъдъци, съзнание. А то изглежда горе-долу така.
Ако един човек е сомалиец, той е задължително пират.
Когато ученик отговори първи на въпрос, зададен от учителя, това означава, че ученикът обича учителя.
Най-възрастните хора в църквата пеят най-силно, защото имат най-голяма нужда Господ да ги чуе.
Ако скачаш в локвите, значи си кретен. Ако заобикаляш локвите, значи си момиче.
Ако едно момиче те погледне три последователни пъти, значи те обича. Погледнеш ли я, обичаш я и ти.
Знаете ли, едно от нещата, които ме накараха да харесам толкова романа, беше именно наивната искреност и симпатичната заблуденост на Хари. Преди време бях чела статия, в която се говореше за липсата на детско в децата герои. Как литературните герои почти винаги говорят, действат и мислят като възрастни и това е минус в подхода на автора. В случая със Стивън Келман не е така. Той влиза изцяло под кожата на героя си и говори, действа и мисли, както наистина би го направило едно 12-годишно дете. Романът се чете на един дъх, след което ви отнема следващия, защото „Английски за гълъби” е история, вдъхновена от реално събитие. През 2000 година 10-годишният Дамилола Тейлър от Нигерия е убит пред дома си в Англия. Намушкан е от други деца и е кървял на стълбището в рамките на 30 минути.
Келман не задава пряко нито един въпрос. Не пита защо един цвят е достатъчен, за да бъде едно дете убито от друго. Не пита защо семейства се разделят, за да може единият родител да емигрира в името на материалното оцеляване на останалите. Не пита има ли нещо по-слънчево от първото влюбване. И нещо по-ужасяващо от това да погребеш детето си.
Но вие имате отговори на тези въпроси, нали?
Гълъбите говорят английски
и още доста езици.
Попаднах на няколко коментара по повод чуждоезични преводи на романа и читателски оплаквания, че не разбират голяма част от изразите и сравненията. В българският превод не може и дума да става за подобни неудобства. Бистра Андреева е свършила страхотна работа, зад която личи не само любов към текста, но и пълно отдаване на контекста.
За гълъба нищо няма да ви разкажа. Дано се запознаете лично.
