Ако харесвате съвременни сюжети, по душа сте реалист и нямате афинитет към сълзливите любовни истории, „Сънувани плажове“ (изд. „Хермес“) на Анита Тарасевич ще ви допадне. На пръв поглед маскирана като чиклит, „Сънувани плажове“ е поредното доказателство, че по корицата посрещат, а по съдържанието изпращат.
Героинята Ина е красива, самовлюбена манекенка, чиито амбиции не се разпростират над това да бъде харесвана, известна и в кръговете на т. нар. хайлайф. И не е като да не полага усилия за това – всеки ден спазва стриктно роботизираната си програма: фитнес, козметик, фризьор. Семейният живот обаче не е за нея. Тя е оставила 5-годишния си син на грижите на баща му в чужбина, а със собствените си родители никога не е била близка. Затова и често я мъчи досадно чувство за вина.
Един ден в живота й навлиза професорката по музика, Савина, която изневиделица й съобщава, че е осиновена. Двете са пълни противоположности. Савина с разказите си „насила“ въвлича Ина в един по-различен свят, в който любовта е романтична, изневярата белязва до живот, а приятелството е несъкрушимо. В самото начало манекенката няма интерес да се запознава с някакви стари и чужди истории. Тя има собствени ангажименти, които междувременно изобщо не вървят. От време на време се сеща за писмата на Савина и ги чете, но само когато остане сама вечер и отново я налегнат размисли за живота й.
В романа е по-слабо застъпена линията със семейството, което Ина е изоставила. Оказва се, че синът й Майк има способността да рисува неща, които предстои да се случат. Междувременно бившият й мъж Дитер започва да проучва темата за миналите животи и за това как всички сме свързани помежду си.
В “Сънувани плажове“ недоизказаностите и мистериите постепенно се разкриват, за да се наредят като пъзел в общата картина. Накрая всеки от героите се сблъсква с отрезвяващата действителност на настоящето и научава, че сам е отговорен за живота си. Оказва се, че сама по себе си реалността има достатъчно хубави страни, щом се научиш да я направляваш.
Това е роман, който провокира размисъл за собственото ни отношение към семейството, приятелите, любовта, работата ни. За това, че не можем да избягаме от миналото си, но можем да потърсим отговори в него за самите себе си.
