Когато една книга ни впечатли, почти сигурно е, че ще поискаме да узнаем повече за автора ѝ. Така се случи и с „Кая“ от Анна Палазова. Романът е дебютен за Анна, а вече се радва на голямо внимание от страна на читателите, както и от онлайн феновете. Интересно е, че главната героиня си има собствен Instagram профил и въвлича последователите си в бурния си живот на звезда и шпионин още отпреди историята ѝ да се появи по книжарницата.
Динамичният сюжет на „Кая“ включва научнофантастични елементи и някои конспиративни теории, които срещат важни и актуални за съвременното общество теми. Сред тях са правата на жените, защитата на животните, ролята на изкуствения интелект и новите технологии. Но коя е авторката, създала този свят?
Знаехме, че Анна Палазова е родена в малък град, но от години живее във Варна. Че работи в IT компания, където отговаря за администрация и финанси. Че поддържа собствен блог, посветен на успеха и жените, както и че е авторка в сайта Lifebites.bg. Любопитството обаче ни накара да се свържем с нея, за да разберем повече за живота ѝ, „Кая“ и посланията, които иска да предаде чрез книгата си.
Какво те провокира да напишеш първата си книга? Дълго ли обмисля решението, или по-скоро действа импулсивно?
Как хубаво звучи „първата ми книга“ :) Какво ме провокира е въпрос, на който не мога да отговоря с една дума. Може би най-силният ми провокатор беше личната ми нужда да изливам на хартия всички онези фантастични идеи, които се гонят в главата ми. Винаги съм мечтала да бъда писател, но не исках да си позволя да повярвам, че мога да се справя. Струваше ми се твърде трудно и страшно. И донякъде може би е точно такова, но от друга страна, усещането да създаваш светове и реалности е велико.
В романа ти „Кая“ са засегнати няколко много сериозни и важни теми, като правата на жените, опитите върху животни, дори някои футуристични идеи. Можеш ли да кажеш коя от тях е най-важна за теб и защо?
Всички са важни и ми е трудно да ги степенувам. Но тази, която приемам най-лично, е за правата на жените. В днешния объркан свят има твърде много несправедливост. Има държави, в които да си жена е меко казано страшно, и ние, свободните, трябва да надигаме глас при всеки удобен случай – заради тези, които нямат право на избор.
Разбира се, не по-малко сериозни теми са тези за опитите върху животни, както и футуризма с плашещата му визия за бъдещето. Но, ако навляза в дълбочина, ще трябва много да пиша :)
Каква аудитория би искала да достигне книгата ти?
О, бих искала да имам широка аудитория, която обича да чете и се вълнува както от темите на настоящето ни, така и от бъдещето. За мен е чест да предам малко парче от мислите си на публиката и много бих се радвала, ако успея да докосна хората.
Идеята на „Кая“ само да развлича и забавлява читателя ли е, или има и нещо друго?
Тя определено може да развлича и да забавлява читателя, ако той търси само това. Но, ако иска да види отвъд историята, която живее по страниците на „Кая“, в нея има доста засегнати теми, които могат да го провокират да се замисли и да предадат по-дълбока стойност на сюжета. Те са: опитите с животни, поколението на „снежинките“ и манипулацията на социалните медии, робския труд, конфликтите в Африка, женското обрязване, жените „за утеха“, мястото на жената в обществото, различни теории на футуристи, теории за божественото начало, мистерията на пустинята Наска, паралелни светове, произхода на човешката раса, унищожението на природата от хората, 432 херца.
Заслужава си да достигнете до сърцето на книгата!
Ако постигнеш успех с писането, би ли сменила настоящата си основна професия с писателската?
Ако започна да печеля като Джоан Роулинг, бих се замислила :) Това е в кръга на шегата, разбира се. На този етап съм много далеч изобщо от някаква печалба. А и харесвам работата си извън писането. Но определено смятам да се развивам като писател, да уча и да се старая да бъда по-добра, а след това времето ще покаже.
Анна Палазова (снимка: Пабло Ромеро)
Смяташ ли, че с излизането на романа ти мечтата ти вече е реализирана, или постигането ѝ зависи от това как читателите ще приемат „Кая“?
Да видя името си върху корицата на книга е невероятно усещане, но съм наясно, че това е само началото на мечтата ми. Възприемането ѝ от читателите е изключително важно, за да знам, че съм си свършила работата. Готова съм да срещам критика и дори се радвам, когато някой е достатъчно честен с мен, за да ми каже какво би искал да изглежда различно. Но хубавото е, че преобладават положителни коментари, и това много ме радва.
За какво мечтаеш сега?
Мечтая да обиколя света, да говоря поне пет езика, да пътувам в Космоса, да съм малко по-висока и по-млада :))) Но, ако говорим за по-нормални мечти, то искам, мечтая и се моля за здраве и търпение, да се справя с всичко, което срещам – добро или лошо.
Какво подготвяш в момента – втора част на дебютния ти роман или нещо съвсем различно?
Със сигурност „Кая“ ще има продължение. Идеите вече се редят една след друга. В момента пиша нещо много различно, но в какво ще се превърне, и аз не мога още да кажа.
Имаш ли търпението да изпипваш детайлите и да правиш проучвания, докато пишеш, или смяташ, че силата ти е в спонтанността?
Детайлите са изключително важни. Понякога е малко трудно да вляза в голяма дълбочина, особено когато съм завладяна от историята и искам да я продължа. По-скоро съм спонтанна. Но точно тогава трябва да спра, да направя съответното проучване и да дам нужната достоверност и пълнота на думите си. Мисля, че имам какво да уча в тази посока. Балансът между спонтанността, детайлите и търпението е много важен.
Би ли окуражила младите хора, които желаят да напишат книга, да го направят, или според теб писането не е за всеки? Какво би ги посъветвала?
Ако човек има вътрешна потребност да се изразява на хартия, нека започне да го прави. И не мисля, че за това трябва да си млад, стар или на средна възраст. Дори и да изглежда трудно или страшно, то няма да стане по-лесно, ако не се опита. Просто трябва сме достатъчно наясно с последствията от това да сбъднем мечтата си.
Съвети не мога да давам, но личното ми мнение е, че не трябва да се страхуваме, а да скачаме с двата крака. Дори и да се провалим, то това не трябва да ни сломява, а да ни е за урок какво трябва да променим и пак да скочим. Може да звучи като клише, но истината е в клишетата.
Снимка на публикацията: Живка Фотева
