„Анна в рокля от кръв“ (изд. „Сиела“) може да бъде положителен пример в много отношения. Първо, корицата й е магически красива и улавя мрачната и готическа атмосфера. Второ, главният герой е зареден със завидни дози сарказъм и самоирония и като цяло не се взима твърде насериозно, туширайки с лекота цялата заобикаляща го драма. Трето, най-сетне имаме young adult роман, който успява да шокира с бруталност. Не искам да звуча като някой психопат, но когато пишеш история за свръхестествени същества, по-добре се постарай да накараш читателя да вкуси надвисналата заплаха. Има тръпка в това да пищиш вътрешно, докато зловещ призрак разкъсва някого на две половини и всичко по средата се изсипва на пода…
Така де, схванахте идеята.
Кендар Блейк ни разказва историята на Тезеус Касио, или просто Кас – седемнайсетгодишен ловец на духове, който мрази да го наричат ловец на духове заради нездравословните асоциации с едноименната филмова поредица. Кас е наследил занаята от баща си, преди години намерил смъртта си от ръката на неустановена зла сила (или по-скоро от зъбите й, имайки предвид, че е бил полуизяден). Той и майка му – шантава, но много грижовна бяла вещица – се местят от град на град в търсене на отмъстителни духове, без никъде да се застояват за дълго. Тъндър Бей обаче ще се окаже различен случай. Тук Кас, учудващо за самия него, не само че завързва приятелства, а и среща първото си непреодолимо предизвикателство.
В Анна в рокля от кръв има нещо различно – тя е много по-силна от всяко привидение, с което Кас се е сблъсквал досега. На всичкото отгоре има своя собствена идентичност, която не е изцяло продиктувана от мъчителната й смърт. Кас е заинтригуван от историята на кървавата Анна и изпитва нужда да се сближи с нея; не просто да я ликвидира, както е постъпвал досега с всички от нейния вид, а да я освободи. Преди това обаче ще трябва да превъзмогне проблемното разделение на личността й. Анна се преобразява ту в богиня на отмъщението, разчленила безброй скитници и младежи, имали неблагоразумието да посетят изоставения й дом, ту в миловидно момиче, станало невинна жертва на нечии зли помисли. А най-лошото е, че тя може и да не е единственото смъртоносно присъствие в Тъндър Бей…
Като атмосфера романът страшно много ми напомня на два любими сериала – емблематичния Supernatural и леко бутафорната, но безспорна класика „Вълк в колежа“ (не ми казвайте, че не си спомняте този адски симпатичен сериал от края на 90-те). Хем страшен, хем напрегнат, хем забавен. „Анна в рокля от кръв“ е изпълнена с хумор, иронични препратки към други подобни творби и е изпъстрена с достатъчно магически ритуали, перковци и запомнящи се свръхестествени създания, че да не остави безразлични любителите на призрачни истории. На книгата може да се гледа даже като на леко хорър четиво. Виж, любовната история доста куца и не ми се стори никак убедителна. Не че има нещо лошо в това типичната за тийн романите свръхемоционалност да не обсебва цялата творба, а превес да имат паранормалните загадки.
Кендар Блейк успява да се отличи в морето юношеска литература и никак не съжалявам, че се доверих на магнетичната корица и се насладих на историята на Анна. Книгата е част от поредица, като в анотацията на продължението има намек за пътуване до Ада, така че ме съмнява да останем разочаровани оттук нататък.
Още едно ревю за книгата можете да прочетете при Христо в „Книголандия“.
