– И к’во ще се прави сега, а?
Това се питах, о, май брадърс, седнал пред компа, с голова, натежала от снощното посещение в милкбара „Корова“, а джобовете ми – празни и скъсани. Но не треперят моите руки, когато държа безпогрешния ми едиторски рейзър главорейзър и пиша настоящото, подтикван от гигантски махмурлук и вълшебните звуци на Петата от Лудвиг Ван.
– И кво ще се прави сега, а?
Уели уели уел трябва да си е сръбнал този мистър А. Бърджес, за да напише тая книги книги книжка. Или това, или просто е гений. Хауптзахе, сгащил е онова, което не може да се сгащи, а именно – духа на най-човешката възраст, на най-прекрасния тайм в нашия олд енд боринг жизнь, а именно– тийнейджърството, юношеството бледно, тъй да се каже.
– И кво ще се прави сега, а?
Е, сега, вярно е, че с доста кръв и ултравиоленция е изрисуван този иначе толкова симпатичен бук, но не бива да се чувствате отблъснати, о, май брадърс, защото окото струва око, а зъбът – зъб; и не само цветя е светът, а човекът не е само бяло или чорно зрънце.
– И кво ще се прави сега, а?
Ще гледаме филмче, но без да мигаме и да затваряме глази, а филмчето се казва „Портокал с часовников механизъм“ на С. К.
– И кво ще се прави сега, а?
Изборът, другари, е ваш.
