„Аз чета“ и платформата за аудиокниги и е-книги Storytel те предизвикват да четеш повече! В шест поредни седмици шестима популярни книжни блогъри, влогъри и буктюбъри ще ти представят своя любима книга, която можеш да чуеш в аудиовариант. Започваме с Милена Ташева, един от основателите на „Аз чета“. Мила разказва как се влюби в аудиокнигите и за последната книга, която изслуша. Погледни в края на статията, за да научиш повече за специалния подарък, който сме ти подготвили със Storytel.
Ще започна направо. Аудиокнигите ми върнаха радостта от четенето.
Нали знаете какво е “читателски махмурлук” и “читателско блато”? Ако случайно сте пропуснали, ето кратки дефиниции. Читателски махмурлук е онова чувство на замайване, което ти носи наистина добрата книга, след която просто не можеш да продължиш. В читателско блато пък нагазваш, когато започваш една след друга различни книги, но никоя не може да задържи вниманието ти достатъчно дълго, че да я довършиш. Нито едно от двете преживявания не е лошо или осъдително. Е, ако си пристрастен към четенето и това е най-добрият начин за почивка и медитация, който познаваш, е малко неприятно. А мен лично комбинацията от двете почти ме уби.
Разбира се, не буквално. Всяка сутрин ставах от леглото, слагах книга в чантата и тръгвах на работа, сигурна, че точно днес отново ще започна да чета. Но не. Книгата си седеше в чантата ми по цял ден, пътешестваше с мен из София, а вечер отново заемаше мястото си върху купчината с книги за четене на нощното шкафче. Признах поражението и самозаблудата си в деня, в който въпросната купчина една вечер се стовари върху краката ми. Събрах горките книги и ги прибрах по лавиците в библиотеката. Ревеше ми се. Изпитвах буквално физическа нужда да избягам в някоя история, но не можех да се накарам да хвана книга в ръка.
И така в живота ми навлязоха аудиокнигите. Първият опит беше тотален провал. Файловете на различните глави се смесваха с музиката ми и току гласът на четеца сменяше с песен на Florence and the Machine или Ленърд Коен. Почти бях готова да призная поражението (отново), когато в пощата ми пристигна специално предложение от Storytel. Не помня каква беше конкретната промоция, но реших, че си струва опита – а и да не, месечният абонамент е на цената на едно червило. А аз червила имам достатъчно.
Всъщност въпреки дългото предисловие, това е книжно ревю.
“Падение и спасение” на Весела Тотева е книга, за която се говори много и то доста преди екранизацията ѝ “Доза щастие” да завладее киносалоните. Това е и една от книгите от злополучната купчина, спомената по-горе. Започнах да я слушам, защото беше сравнително кратка – малко повече от три часа (в сравнение с “Шантарам”, която е над 44 и която не знам защо някой би си я причинил, независимо в какъв формат).
“Падение и спасение” е книга, която много лесно можеше да се превърне в пропагандна лична драма с която да плашат учениците, които пушат трева (или имат по-сериозен опит с нарокотиците). Обаче тази история е истинска, жива, непресторена и гласът на Линда Русева чудесно улавя изядените звуци на жаргонния говор, наперената арогантност на една жена, която вярва, че е по-силна от хероина, а по-късно – отчаянието, неспособността да се откъснеш. Изрази, които биха ме подразнили на хартия, в ухото ми звучаха автентично, така както би звучал гласът на приятелка, която ми разказва живота си преди да се срещнем. Ако ми позволите нетактичното сравнение, но слушах книгата с почти наркотичен унес – не само докато пътувах, а през цялото време, в което не се налагаше да участвам в разговор или да работя с текст. Разказът на Весела Тотева беше с мен, докато изпълнявах рутинните дневни задачи и ми връщаше точно онова забравено чувство за потъване в нечия история.
Тази история ни придърпва в София в края на 90-те и началото на новото хилядолетие, отвежда ни в Африка, после и в Несебър, а през цялото време звучи небрежно и почти забавно. А всъщност е страшна и съпроводена с много болка, много тъга и много предателства. Книга, която ще събуди всичките ви защитни реакции и инстинкти, ще ви накара да се взирате по-внимателно в приятелите си и да се чудите дали ще разберете, ако някой от тях е зависим. Дали можете да му помогнете?
Колкото и истории да разказваме за пристрастеността, това си остава нещо, което се случва на другите, на лошите, на безволевите. Хора, които не заслужават втори шанс. Истории като тази на Весела Тотева са шамарът, който може да разбуди самодоволното ни обществено мнение. Те разказват за зависимостта, така че да разберем връзката между зависимия и неговата отрова. Независимо дали става дума за наркотици, алкохол, антидепресанти, цигари или друг “порок”, зависимостта не те прави отрепка.
“Падение и спасение” има по-скоро щастлив финал. Героинята (самата Весела Тотева) успява да се отърси от зависимостта си, развива успешна кариера на журналист и телевизионен продуцент. Умира внезапно от инфаркт през 2019 г. Година по-късно на голям екран излиза филмът “Доза щастие”, базиран на книгата и живота ѝ.
Трейлър на филма можете да гледате тук:
