Софийският международен панаир на книгата отново превзема НДК! От 9 до 14 декември четирите етажа на НДК ще се превърнат в най-голямата книжна територия у нас – с над 150 български издателства, хиляди заглавия и специални срещи в рамките на 13. Софийски международен литературен фестивал. Сред гостите тази година са Джанет Уинтърсън, Елизабет Костова, Жерар дьо Кортанс, Итамар Виейра Жуниор, Иън Макгуайър, Йоанна Елми, Рене Карабаш и много други. Ако търсите идеи какво да си вземете или кои книги да подарите – екипът на „Аз чета“ подбра няколко заглавия, които си струват всяка минута в търсене между щандовете. Не пропускайте и детските щандове. И тази година изборът е огромен, а коледните издания са истински съкровища.
Диляна Денева препоръчва
“Книгите на Яков” от Олга Токарчук (изд. ICU, преводач Крум Крумов)
Не бих си тръгнала от Панаира без българското издание на най-важната (според критиците) книга на нобелистката Олга Токарчук. Даже не бих го направила без да си взема автограф от преводача и за мое щастие приятел Крум Крумов. Познавам творчеството на полската писателка, но в тази обемна книга тя надскача себе си. Културните, религиозни и мистични препратки са така майсторски вплетени в сюжета, че сигурно ще ми се наложи да изчета малко над хилядата страници поне още два пъти. Но защо не – истински ценните книги предполагат точно това. Действието на този роман се развива в течение на петдесет години на територията на голяма част от Европа. Героите остаряват, променят фамилиите си, общественото положение и езика, непрекъснато са в движение. Наоколо им бушува сложната действителност, в която идеите на Просвещението се сблъскват с остатъците от барока, водят се войни, учредяват се конфедерации, а на небето могат да бъдат видени грандиозни природни феномени.
Ако искате да надникнете в книгата, можете да прочетете откъс тук.
“Петте кръга” от Александър Кръстев (изд. Locus)
Краят на годината е време за почивка, но и за целеполагане, а на тези от вас, за които научаването на нови знания и умения през книгите е удоволствие, бих препоръчала и нехудожествена книга – даже две, но за втората след малко.
“Петте кръга” е наръчник за LinkedIn – и ако това ви звучи твърде нишово, аз бих ви провокирала да се замислите дали използвате бизнес мрежата пълноценно. Имате профил, но не сте влизали отдавна? Влизате що-годе често, но никога не публикувате? Още по-лошо – компанията, в която работите или която ръководите, няма страница в LinkedIn? Може би е време да опресните и допълните знанията си, защото изпускате много! Книгата на Алекс Кръстев е написана увлекателно и е пълна с истории, които я правят истински интересна за четене, подходяща за подчертаване и писане на бележки в полетата. Предизвиквам ви – нека това бъде най-надрасканата книга в библиотеката ви, използвайте я като инструмент за развитието ви, а не като светиня, която по нищо не подсказва, че е четена. Ако искате да я обсъдим след това, пишете ми!
Вижте повече за “Петте кръга” тук.
“Синдром на самозванеца” от Виктория Викторова (изд. “Кибеа”)
Тази книга е чудесна за периода на равносметки. Свършили ли сме достатъчно през годината? Дължи ли се успехът ни предимно на благоприятно стечение на обстоятелствата? Дали и догодина ще ми се размине или вече ще ме хванат, че всъщност не съм толкова способна за колкото ме мислят? Ако този вътрешен монолог ви звучи познато, може би попадате в големия процент високоефективни хора, които не могат да видят реално себестойността си. Те трудно приемат похвали и въпреки че има с какво да се гордеят, често отдават на късмет постиженията си. За някои този феномен е познат с английското му наименование – impostor syndrome, на български приетият, макар и малко подвеждащ термин, е синдром на самозванеца. Страхотно е, че имаме млада българска авторка, която е направила проучване по темата на местна почва и е синтезирала най-важното в книга. Тя дава достатъчно ясно разбираем контекст, борави с данни, без това да утежнява четенето, включила е интервюта с личности, всеобщо признати за успешни, които споделят за своето преживяване на синдрома. И най-важното за мен – Вики е до болка откровена, споделяйки съкровени страхове и притеснения с цел да бъде полезна на всички, които минават през нещо подобно. Адмирации за смелостта!
“Как да изградите личен бранд в LinkedIn, който продава” от Емануел Тонев
Може и да ви досадя с темата за LinkedIn, но имам само още една препоръка – но каква! Емо Тонев може да е в средата на 20-те си години, но това далеч не му пречи да е жива легенда в професионалната мрежа. Как го постига ли? Противно на предположенията на мнозина, които не го познават, мога категорично да заявя – с много труд, ужасно много труд и постоянство. В това момче има толкова бликаща енергия, че не се изненадах, когато ми сподели, че пише книга. С пословичната си дисциплина той създаде нещо съвсем извън зоната му на комфорт, а най-хубавото е, че му се получи добре! Пълна е с практични съвети, чувство за хумор и идеи за това как да присъствате смислено в LinkedIn.
Няма да намерите книгата в НДК, но можете да я поръчате тук.
Мария-Никол Косева препоръчва
”Игра на криеница” от Сьорен Свайструп (изд. „Емас“)
Винаги съм била почитател на криминалните романи, а от няколко години по-специално на скандинавските – интерес, който се отключи у мен с “Кестеновият човек” на Сьорен Свайструп. Наскоро в България излезе и втората част от поредицата за Ная Тулин, “Игра на криеница”, и макар да съм още на средата, вече мога уверено да кажа, че по нищо не отстъпва на първата откъм история, динамика и обрати.
Едно, две, три – убиец те следи. Четири, пет, шест – как ще спиш нощес? – само зловещото мото на задната корица е достатъчно, за да разберете, че тук не става въпрос за безобидната детска игра, а за сериен убиец, който шпионира и тормози жертвите си на първо място психически. И този път случаят отвежда разследващите Хес и Тулин години назад, и те трябва да свържат събитията от миналото и настоящето, за да подредят мрачния пъзел от престъпления. В романа са засегнати важни и актуални теми като кибер тормозът, семейните взаимоотношения и как детските травми се отразяват в зряла възраст.
“Гроздовете на гнева” от Джон Стайнбек (изд. Colibri, преводач: Кръстан Дянков)
Без съмнение едно от най-добрите заглавия, които прочетох тази година и препоръчвам на всеки, е “Гроздовете на гнева”. Срещите ми със Стайнбек доскоро се изразяваха единствено в изучаване на откъси от романите му в гимназията и театрални постановки по негови текстове, но в никакъв случай не съжалявам за късния си пряк досег с творчеството му, защото вярвам, че за всяка книга си има точен момент, и по-рано едва ли щях да оценя величието му.
Романът проследява пътуването на едно семейство от Оклахома към Калифорния по време на Голямата депресия. Сурова, истинска история, с разтърсващ финал, който ме остави да гледам в нищото в продължение на минути след като затворих книгата, и дори сега, месеци след като съм я прочела, отново ме кара да се развълнувам. Новото издание на романа от изд. Colibri излезе съвсем скоро и ще го намерите на Панаира заедно с останалите творби на автора.
”Неудържимият Макс Верстапен” от Марк Хюс (изд. “Бард”)
На Макс не му достигнаха 2 точки, за да завоюва петата си титла във Ф1, но биографичната му книга заслужено получи от мен оценка от 5 звезди. Някои хора може да смятат, че е твърде млад, за да се пишат книги за него, признавам, че и аз не очаквах кой знае колко впечатляващо съдържание откъм информация, но се оказа, че греша. Марк Хюс проследява пътя на Макс от картинга до Формула 1, влиянието на баща му върху формирането на състезателния му характер, и ни показва защо това е едно от най-великите имена в спорта и за него тепърва ще се пише още много. Смятам, че без значение дали сте почитатели на Верстапен или не, ако обичате този спорт, трябва да имате тази книга в колекцията си.
“Моите приятели” от Фредрик Бакман (изд. „Сиела“, преводач Любомир Гиздов)
Най-новата книга на Бакман, издадена на български език, заслужено се нареди до “Човек на име Уве” на първо място в личната ми класация с творби на автора. И в този роман се наслаждаваме на характерния и така приятен стил на автора – лек, хумористичен, на моменти стягащ гърлото, и четейки, изобщо не усещаш как, докато се усмихваш, се оказва, че очите ти са се насълзили.
Привидно весела детска история за група приятели, книгата всъщност разказва за трудностите, белязали детството им, и изкуството в ролята на светлината, озаряваща мрака на ежедневието им. Преплитат се две времеви линии, свързани от една картина, носеща смисъл и спасение. Между страниците ще се сблъскате с трудни теми като смърт, домашно насилие и психично здраве, но обещавам, че ще прочетете също и за детски смях, магията на изкуството и приятелство, по-силно от всичко.
Милена Златарова препоръчва
“Адвент” от Гюнар Гюнарсон (изд.”ICU”, преводач: Светла Стоянова)
Книгата е истинска коледна класика в Исландия. Пастирът Бенедикт тръгва през декември из планините в компанията на кучето Лъв и овена Ейтитъл, за да прибере заблудили се овце. Застига го лошо време, което го изправя пред много трудности и перипетии. Да се върне или да продължи? Доколко може да се довери на собствената си преценка за риска? Къде лежи границата между смелостта и безумието? Изпълнена с дълбоко символичен смисъл, тази простичка наглед история за човешката воля и борбата с природните стихии носи неповторима атмосфера и продължава да вълнува читателите в продължение на повече от половин век. Изчистените черно-бели илюстрации на сина на автора – Гюнар Гюнарсон Младши, красивата корица на Таня Минчева и включените съпътстващи текстове на Светла Стоянова и Йон Калман Стефансон правят българското издание изключително подходящ и смислен подарък за предстоящите празници.
“Ние, удавниците” от Карстен Йенсен (изд. „Жанет 45“, преводач: Мария Змийчарова)
Понякога човек формира странни читателски предубеждения. Нямам разумно обяснение защо толкова дълго се съпротивлявах на този роман. Като че ли всички добри отзиви ме караха да страня напук от него. Но след едномесечен престой в Дания тази есен получих най-сетне необходимия импулс и още преди да се върна в България, знаех, че му е дошло времето и задължително ще го прочета. Там посетих Скаген – едно чудно пристанищно градче в най-северната част на страната, вероятно твърде подобно на Марстал. От експозицията в местния музей научих покъртителни истории за страховити бури, тежки корабокрушения и смели мъже, жертвали живота си, за да спасят непознати моряци. Същото сурово и автентично звучене намерих след това в “Ние, удавниците”. Морето е ключът към разбирането на много неща в Дания. Не се учудвам, че наричат книгата “най-датският роман”. Мащабният епос, обхващащ няколко поколения, запечатва забележителни персонажи и тяхната борба с природата, живота, но най-вече със себе си. Суровата съдба на марсталци е да бъдат обречени на морето още от раждането си – една връзка, изпълнена едновременно с омраза и любов. На фона на въздействащи природни картини всеки един от героите ще потърси своя личен път да се впише в нея или да я промени. Карстен Йенсен е разказвач от класа и така сладко ще ви омае с великолепния си език, че няма да усетите 800-те страници. Без колебание нареждам книгата сред най-хубавите заглавия в читателската ми година и възнамерявам да се сдобия с личен екземпляр от нея на панаира.
“Убийства в Грейт Дидлинг” от Катарина Бивалд (изд. “Сиела”, преводач: Анелия Петрунова)
Безпощадният свят на издателския бизнес среща очарователната рутина на затънтената английска провинция в първата книга от криминалната поредица на шведската авторка. Стара библиотека с ценни издания, семейни вражди, симпатичен инспектор, ексцентрични персонажи – Катарина Бивалд “забърква” умело всички необходими съставки на доброто криминале.
Писателката Берит Гарднър е в творческа криза. Минало е доста време от последния ѝ бестселър и вече е крайно наложително да напише следващата си книга, но идеите просто не идват. В търсене на вдъхновение и нови истории тя продава апартамента си в Лондон и купува къща в малко селце в Корнуол. Докато опознава местните жители, животът ѝ поднася като на тепсия мечтания сюжет – в библиотеката на местно имение избухва бомба и убива безскрупулния племенник на собственичката. Берил започва собствено разследване, в хода на което привидно скучните ѝ съседи разкриват изненадващи страни, а материалът за книгата се трупа от само себе си.
Криминалната интрига е добре разработена, но, да си кажем честно, “Убийства в Грейт Дидлинг” е най-вече роман за книгите – като обект на читателска страст или алчност, като символ на традиция и приемственост, като извор на забавление и радост, но и магнит за завистта и стремежа към материални притежания. Много се надявам да бъдат преведени и следващите заглавия от поредицата.
“Кибритчета “Минерва” от Умберто Еко (изд. “Колибри”, преводач: Ина Кирякова)
Отдавна не бях чела нищо от Умберто Еко и сега с наслада преоткрих удоволствието от неговия ерудиран, самоиронизиращ се, изпълнен с брилянтен хумор стил. Сборникът съдържа кратки текстове, писани за едноименната рубрика на сп. “Еспресо” в периода 1990-2000 г. От една страна, те предизвикаха в мен лека носталгия, възкресявайки духа на 90-те години, когато светът не подозираше какви предизвикателства го очакват през следващото хилядолетие. От друга, голяма част от темите и разглежданите въпроси са все така актуални и ми подейства утешително да погледна към тях в по-широка перспектива. В първата половина на книгата имаше “кибритчета”, които не ме впечатлиха особено и не ми бяха толкова интересни, но от средата нататък започва серия от сатирични бисери – истински балсам за ума. Употребявайте смело, без мярка и задължително с порция освежителен смях!
Цветомила Димитрова препоръчва
„Възкръснали друми“ от Добри Станчов (изд. „Лемур“)
Безброй пъти съм препоръчвала „Белези от рая“ от Добри Станчов – един роман, написан в духа на класическите български разказвачи като Елин Пелин и Йордан Йовков, но в същото време, изпълнен с динамика, разнообразни сюжети и неочаквани обрати. „Възкръснали друми“ е най-новата книга от писателя, публикувана в два тома и посветена на един от най-ключовите периоди в българската история – от Априлското въстание до Освобождението. Фокусът обаче е Черноморска Добруджа, Каварна, колоритните жители на региона и тяхната съдба през тези години. Разказът е през историята на Горчо и неговата сестра Яница и отново е изпълнен с тайни, които вълнуват читателя и през двата романа. Трябва да предупредя, че сред страниците има и болка, битки, загуба, но те отразяват нелеките исторически събития. И все пак се прокрадва лъч надежда, обещание за ново начало, а сюжетът е достатъчно интригуващ, за да води читателя до самия финал.
„По истинска история: В името на Живота“ от Стефка Петрова (издание на автора)
Това е роман, който няма да откриете физически в НДК, но е част от онлайн панаира на книгата на ozone.bg. Книгата може да ви стресне с темата си, но ако се абстрахирате, ще откриете, че историята е поднесена леко и увлекателно. Плашещото е ракът на гърдата, който бележи живота на една от героините. Това обаче дава начало на един увлекателен съдебен трилър. Голяма част от описаното е вдъхновено от истинската история на авторката, а нейната цел е да говори открито по болезнените теми, като ни дава и полезна информация. През един интригуващ сюжет, да се образоваме по въпроси, които често ни е страх да зададем, а може да се окаже изключително ценно да ги коментираме. Стефка Петрова вече има и втора книга с една от героините в първата – „Везната на Дике“.
„Парис – Мемоари“ от Парис Хилтън (изд. „Лабиринт“; преводач: Радостин Желев)
Когато започвах тази книга, не съм и подозирала, че ще я включа в препоръки, но се оказа, че понякога е добре човек да се предизвика и да даде шанс на нещо различно. Всъщност биографията на Парис Хилтън е написана в стандартите на жанра – започва с откровение, което грабва, разкрива изненадващи, лични дори болезнени истини за младежките ѝ години, които обаче носят много по-голям смисъл и представят теми, за които си заслужава да се говори. Можем да изброим и някои забележки – особено, ако редовно четете биографии, но гарантирам, че историята в тази книга ще ви изненада и ще промени мнението ви за „блондинката с бебешко гласче“. А ако сте от поколението на 90-те, може да ви бъде още по-любопитно да се потопите в мемоарите и да получите една различна гледна точка.
„Либерата“ от Доменико Дара (изд. „Лемур“; преводач: Ваня Георгиева)
Доменико Дара е от онези автори, които искаш да препоръчваш на всеки, но в същото време осъзнаваш, че е необходима особена нагласа, за да се потопиш напълно в стила му. Сред страниците на книгите му ще срещнете философия, астрономия, красиви фрази, интересни теми като съвпаденията, скрити навсякъде около нас, любовта (възможна или не), смъртта (плашеща или не), силата на книгите… и още, и още. С всеки роман той изненадва, разказва различна история и в същото време няма как да объркаш красивия език и неподражаемия писателски подход, който разкрива очарованието в най-обикновените неща. „Либерата“ е най-новата му книга и в нея научаваме за италианските фоторомани и получаваме една мистериозна нишка, която не сме срещали в предишните романи и задържа любопитството на читателя до последната страница. Отново различен, с този роман Доменико Дара може би по-лесно ще грабне хора, които досега не са посягали към текстовете му, така че си заслужава да обърнете внимание на „Либерата“.
Таня Клясова препоръчва
“Трифена” от Костадина Костова (изд. “СофтПРЕС”)
“Трифена” се оказа една от най-приятните читателски изненади за мен през тази година. Взех си я, така да се каже, “на сляпо”. Не съм чела другото заглавие от Костадина Костова – “Трето царство” (макар че със сигурност ще поправя това), нито имах някаква представа коя е Трифена и какво да очаквам от роман за нея.
Няколко страници по-късно бях пренесена векове назад, когато тракийските племена са живели по нашите земи в сложни отношения както помежду си, така и с Римската империя. Насред заплетени и жестоки борби за власт, където не знаеш на кого можеш да вярваш, една млада понтийска принцеска – Антония Трифена – търси своето място. Антония отказва да бъде безгласна аристократка, която със сведена глава приема ролята, която друг е отредил за нея. Вместо това, тя се бори за власт над собствената си съдба и копнее за свобода. “Трифена” проследява живота ѝ и ни я показва в различни светлини – като принцеса, съпруга, майка, и най-вече като жена, която с годините става все по-мъдра и силна.
Личи си колко старание и проучвания е вложила Костадина Костова в написването на “Трифена”. Резултатът е прекрасен исторически роман, който няма да спра да препоръчвам.
“Корона за княгинята” от Ангелина Ангелова (изд. “Сиела”)
Още един пленителен исторически роман от българска авторка, който обаче този път ни пренася в края на XIX век. Вихра Манова, дъщеря на български историк и студентка по история в Италия, достига до шокиращо откритие за съдбата на Кера Тамара (сестра на цар Иван Шишман и вдовица на султан Мурад I). Същевременно, български офицер получава секретна задача директно от царското семейство. За да я изпълни, пътят му се пресича с този на Вихра. Двамата се отправят на приключение из българските земи, което ще ги отведе в стари манастири, ще ги срещне с неочаквани трудности, и ще ги сблъска с врагове с подли намерения… През Пролетния панаир с удоволствие препоръчах “Благородството задължава”, отново от Ангелина Ангелова. Тук можете да очаквате същите хумор, увлекателен стил и развитие на героите, но този път придружени с българска история и много приключения. Рик О’Конъл и Евелин Карнахан, можете да отстъпите встрани, защото Вихра Манова и Константин Соколов са тук.
“С обич от Лондон” от Сара Джио (изд. “Хермес”, преводач Дафина Янева-Китанова)
Винаги съм привлечена към романи, които имат няколко преплетени сюжетни линии, всяка развиваща се в различно време. “С обич от Лондон” е чудесен пример за такава книга. Сара Джио ни среща с библиотекарката Валентина, която преживява тежък развод, и неочаквано наследява книжарница в Лондон, доскоро принадлежала на майка ѝ Елоиз. Валентина е изоставена от Елоиз като дете и с известна горчивина се сблъсква с живота, който майка ѝ е водила без нея.
Същевременно, срещаме и младата Елоиз – лондончанка с големи мечти и скромни възможности. Постепенно, авторката ни разкрива все повече за трудната съдба на Елоиз. Междувременно, Валентина разрешава загадки, оставени от майка ѝ, докато се опитва да развие книжарницата и да преодолее както развода, така и неочакваната загубата на родител.
“С обич от Лондон” е сантиментален роман за невъзможната любов и за цената на една грешка, но и за втория шанс, новото начало и надеждата дори когато всичко изглежда загубено. Идеален е за почитатели на Лусинда Райли (всъщност, малко ми напомни на “Дървото на ангелите”) и за предстоящите коледни празници.
Ако нямате възможност да посетите Панаира на книгата, но сте решили да се доверите на някоя от препоръките в тази статия, можете да поръчате тези и още много заглавия от Ozone.bg.
