Обичам да чета книги на съвременни български автори, макар и първоначално да съм изпълнена с доза скептицизъм. Затова и посегнах към „Бабо, разкажи ми спомен“ (изд. „Хермес„) на Ивинела Самуилова. По-голямата част от сюжета се върти около млада жена, попаднала в малко селце в Балкана във връзка с фолклорен проект, който готви. Там тя среща баба Жива и двете изграждат силна връзка.
Заради носталгичността на историята очаквах романът да бъде доста тъжен и накрая да ме сломи, но нещата се оказаха коренно различни. Смях се. Много и от сърце. А покрай мен се смя и половината ми клас, докато четяхме заедно историите от махала Небесна.
Макар чувството за хумор на Ивинела Самуилова да е безупречно, персонажите й са тези, които предизвикаха колебание в мен, особено главната героиня. През цялото време се чудех дали книгата нямаше да бъде по-хубава без тази дървена философка, която облича всички сакрални истини във високопарни думи. Баба Жива пък ми се стори твърде идеализирана. Тя е пазителката на традициите, мъдрата старица, която знае всички местни легенди и готви интересни традиционни ястия. Връзката й с Бог ми се стори малко изопачена и въпреки че е един от водещите образи, като че ли не ме грабна много.
За сметка на това второстепенните герои бяха много по-колоритни и успяха да ме спечелят. Сестра Серафима например бързо се превърна в любимия ми персонаж. Тя е игуменка на местния манастир, но няма нищо общо със стереотипизирания образ на една монахиня. Серафима чува Свети Серафим и Богородичка да й говорят и да я съветват за щяло и нещяло, като например да не гърми по Гочо циганина с пиратки. Освен това необикновената монахиня винаги е готова да поиграе хоро, да погоди номер на някого и да поспори.
Баба Неда е цапната в устата почти колкото сестра Серафима. Много обича вицовете и постоянно кара да и носят от града. Освен това не си слага ченето, защото според нея „и то се било разхлопало като дъската й“. Всъщност един от първите пъти, когато се смях на глас, беше именно около една случка, свързана с баба Неда.
Англичаните Марк и Лиза по нищо не отстъпват на останалите жители на селото и гледат да помагат с каквото могат. Те са привързани към българския фолклор точно колкото и останалите и постоянно изпадат в комични ситуации. Още по-интересни се оказват опитите на съселяните да им обяснят значението на някоя дума, а мисията да им се разясни многопластовият образ на българския глупак се оказва почти невъзможна.
На места обаче натрапчивото акцентиране на Ивинела Самуилова меко казано ме подразни. Да, разбрахме, че Дядо Йордан не харесва комунистите. Безкрайното повтаряне на едни и същи детайли е напълно излишно. Има още какво да се желае в това отношение.
В заключение бих казала, че си струва да прочетете „Бабо, разкажи ми спомен“ въпреки дребните й недостатъци. Историите, разказани от жителите на махала Небесна, са наистина увлекателни, а начинът, по които са поднесени, е лек. Имате избор дали да прочетете романа на един дъх през някой спокоен следобед, или да го поглъщате на лъжички през напрегнатата работна седмица, за да си осигурите кратко бягство в един малко по-простичък и идиличен свят.
