В събота срещу неделя през нощта facebook потребителите бяха предизвикани с една много гореща тема: “Подходящ подарък ли е книгата за рожден ден?”. За да го направи още по-разгорещено, или обратното – за да избегне концентрацията на титаничните сблъсъци (?), Алекс мултиплицира дебата в няколко линка.
Освен почти равномерното разпределение на коментарите, това причини и шизофренично ми колебание къде точно и аз да се изкажа, покажа или разкажа. Разбира се, персоналните ми проблеми не могат да стъпят и на малкото разлистващо книги пръстче на Алекс, защото повдигайки въпроса, той направи нещо, което отдавана трябваше да се случи (добре де, и мналата Коледа се шумеше нещо, зная). Един господ знае колко нещастни рожденици са ронили горещи сълзи над книгите след тръгването на последния гост.
Да не говорим, че на другата страна също не ? лесно – представете си само безбройните клети души, които с присвито сърце стоят на прага на партито и се чудят дали да звъннат на вратата или първо да разкъсат баналния си подарък книга. (Да го хвърлят в някоя удобно намираща се в близост локва или да направят модернистично-абстрактен букет от страниците, превърнати във фунийки са вариативни идейни разклонения на тази подаръчна драма).
И тъй като така или иначе на този свят има достатъчно страдания, нека кажа, че подаряването на книга е Н.Н.Н.и Н. (Нещо Наистина Неповторимо и Незаменимо). Освен че е материално-компактната възможност да споделиш цял свят, емоция, послание, опит, картини, вкусове и аромати, то позволява и „консумация”, съобразена с персоналното желание. Книгата може да се чете на порции, може и въобще да не се чете (но пък да се превърне в отдавна търсеният елемент от домашния интериор), а може и да намигне на някой, който минава случайно покрай нея.
Аз подарявам книги на:
– членовете на семейството си, защото ги познавам;
– на приятели, защото искам да бъдат щастливи най-малкото колкото мен;
– на мъжете, които зная, че повече няма да видя, защото все пак трябва да им остане малко светлина и след мен :D.
Kогато:
– съм тъжна и объркана и не мога да вложа положителна енергия в моите невероятно измислени и рошаво-шантави подаръци.
– признавам си, когато съм фанатично пристрастена към някой BG писател – (понякога се чудя дали да не обадя на Сиела и Жанет-45 за процент върху търговско-разпространителските доходи )
– когато е лично.
Всъщност, винаги е лично. Никога банално – също като самите книги.
