Отдавна съм спряла да чета детски книги, макар някои хора да са на друго мнение, затова някак сама се учудих, когато хванах „Бийзъс и Рамона” на Бевърли Клиъри. Това, което ми хареса, е: първо, корицата и илюстрациите на Трейси Докрей, които направо са супер. И второ, самите историите, разбира се.
Пиша „истории” в множествено число, понеже всяка от шестте глави в книжката разказва случка с участието на Бийзъс и пакостливата й сестра Рамона. Като се почне с любимата книга на Рамона, разказваща за багера Скупи, мине се през заключеното куче на съседското хлапе Хенри, и се приключи с почти проваления рожден ден на Бийзъс… Всяка от историите е като извадена от истинския живот, само че поръсена с щипка фин хумор. Благодаря, Бевърли Клиъри!
Това, което 95-годишната авторка всъщност успя да направи с „Бийзъс и Рамона”, е да ме пренесе в едно по-хубаво време. Време, в което няма вампири, няма върколаци и със сигурност – няма кръв и убийства. Вместо това има игри, закачки, превъзходни диалози и УНИКАЛНО чувство за хумор (поредното доказателство, че хуморът няма век и възраст).
И като човек, който вече е на двайсет и-о-боже години, мога да кажа, че тази книжка ме спечели като читател не със своите награди и отличия, а именно със забавните си герои. Точно така, защото тук не става дума за книга, а за любов. Любов между автора и читателя, между читателя и героите, любов между две зелени корици…о 95-годишната авторка всъщност успя да направи с „Бийзъс и Рамона”, е да ме пренесе в едно по-хубаво време. Време, в което няма вампири, няма върколаци и със сигурност – няма кръв и убийства. Вместо това има игри, закачки, превъзходни диалози и УНИКАЛНО чувство за хумор (поредното доказателство, че хуморът няма век и възраст).