Белжар е място.
В Белжар е възможно да получиш втори шанс. Там „времето спира, виси на място.“ А ако решиш да останеш завинаги, само правилният глас може да те върне.
„Белжар“ (изд. „Ciela“) ще те плени с мрачната си история, събрала на едно място петима тийнейджъри с опустошени животи, които търсят своя път. Мег Уолицър разказва леко, мъдро и без усилие подтиква читателя към изводи, които са много лични и много по-дълбоки, отколкото се предполага, че е по силите на една янг адълт книга.
Но „Белжар“ не е обикновена книга. В нея има магия, поезия и тайна, която не се разбулва почти до края. (Много ми е трудно да не издам развръзката, но ще внимавам, защото наистина не искам да ви разваля изненадата.)
Главната героиня Джам започва първата си година в Хамбара – училище за твърде крехки емоционално тийнейджъри, след като изпада в дълбока депресия от смъртта на първата си голяма любов.
Сигурна е, че никога няма да успее да събере парчетата от себе си и да заживее пълноценно. Затова тя също е спряла, подобно на времето в Белжар – най-мрачното, но и най-щастливото място.
В училището Джам среща изключителната г-жа Ку, открива същността на света на стъкления похлупак и харизмата и майсторството на Силвия Плат, като доказателство, че великите писатели променят света (най-малкото вътре в нас).
Плат е писателка със силен, въздействащ глас, но, останала в плен на отдавна отминали дни, не успява да излезе от мястото, на което я е завела болката.
Книгите запалват искрата – било то написана книга или празен дневник, в който предстои да се пише. Мисля, че всички знаете за какво говоря.
А когато говорим за книги, винаги говорим за себе си. Малко или много. Неизбежно е. Защото можем да възприемаме в най-голяма пълнота само онова, което е вътре в нас.
Понякога алтернативният свят е много по-добър от истинския.
Групата в последния семестър на „Специални теми“ се състои от апатични младежи, които не се интересуват от нищо освен от собствената си скръб. Съдбата не ги е помилвала, зашлевила ги е. И червенината упорито не иска да избледнее. Болката е прекалено силна и те опитват да й се изплъзнат, като се барикадират в самите себе си.
Не могат да пристъпят през прага на живота си, защото са като оголен нерв от задаването на един единствен въпрос:
…как някой от нас в стаята да се интересува от каквото и да е, щом непоносимите мисли и чувства постоянно ни дърпат назад?
Но движението напред, промяната, е живот и за жалост нищо минало не може да се поправи.
Джам проектира и преоткрива себе си в творбите на Плат, черпи сила от идеята, че не е сама и че болката е чест спътник в света на човека.
Всички ученици на г-жа Ку са съкрушени, но моментът, в който откриват мислите си в книга, написана от другиго, е преломен. Събужда ги за мечтата по щастие. Осъзнали, че не бива да са пленници на живота, те поемат в търсене на истинския си глас, защото „думите са важни“ и защото е важно кой ги изрича.
Животът е „невъобразимо голям и понякога разтърсващ“. Джам не знае какво ще има от другата страна на болката и е сигурно, че няма да си върне изгубеното, но Белжар се подрежда идеално и необяснимо също както всичко в света. А въпросът е кога наистина умираме?
