Когато бях в основното училище, един от учителите ми по Изобразително изкуство веднъж ни каза, че не носи маркови дрехи, защото не иска да прави безплатна реклама на тези марки, освен това премахва логата на фирмите или ги покрива с нещо отгоре. Тогава тази история ми се стори просто поредната странност и ексцентричност на „един човек на изкуството”, но именно тя изникна от спомените ми докато четях „Без лого”.
Защото след като прочетеш книгата, започваш сериозно да се замисляш за това, дали и ти да правиш безплатна реклама на тези марки. Или по-лошо – ами ако ти се наложи да правиш платена реклама за тях?
„Без лого” е увлекателна и същевременно стряскащо реалистична книга за света на „маркетинга, който се мисли за култура” или за „една икономика, която целенасочено и без извинения поставя печалбите на първо място пред хората”. Интригуваща и актуална, изпълнена с много статистически данни, проучвания и свидетелски разкази, книгата е един болезнен шамар за това как всъщност големите марки стават големи, как зад големите печалби има много потъпкани малки хора, много мръсни тайни и много, много неща, които не знаем.
Книгата е резултат от 4-годишно разследване на канадската журналистка Нaоми Клайн за влиянието на глобалните корпорации с техните големи марки в съвременния свят. В първите три части на книгата– „Без пространство”, „Без избор” и „Без работа” авторката постепенно разкрива загубата на свободно обществено пространство, зачестилите прояви на корпоративна цензура и не на последно място жестоките нехуманни трудови практики от страна на големите марки. И всичко това, за да се стигне до четвъртата част – „Без лого”, в която на преден план излизат опитите за противопоставяне и промяна на всичко описано в предходните глави. А тези опити оформят една своеобразна антикорпоративна съпротива – „културно блокиране” на човека срещу марката, срещу пагубното влияние върху природата, човешките права, културното и лично пространство.
„Без лого” безспорно дава една различна, силно емоционална, гледна точка към маркетинга и брендинга отвъд големите печалби, лъскавите витрини и вдъхновяващите рекламни послания на Nike и компания. Защото, макар да съм чела и на други места за експлатацията на работниците в Китай, Филипините и Хондурас, едва тази книга успя да ме направи съпричастна към съдбата на тези хора. Без излишен натурализъм, без прекомерни емоции, просто с истински имена и реални истории. Защото тази книга дава думата и на малките хора зад големите марки. Тези хора, които не са вечно усмихнатите и доволни лица от рекламните клипове, а по-скоро са измъчени образи-сенки от Дикенсов роман, където във фабриките „има правило, което забранява усмивките”, а хората са за „еднократна употреба”.
Книгата си заслужава и времето и парите, заслужава и размисъла след прочитането. Силно препоръчителна е за хора, които се занимават с масова комуникация, маркетинг, реклама, ПР. Защото именно в тези скъпи работилници на корпорациите се създават марките, за сметка на хората в производствените фабрики. И пак, защото може би точно те могат да променят нещо…
По книгата има създаден и документален филм. Трейлърът може да видите тук:
