Хенриета Лакс се ражда в началото на миналия век в голямо, бедно, афроамериканско семейство. Почти като по правило се омъжва рано, ражда за кратко време няколко деца и преди да се усети, едва навършила 30, разбира, че е болна от рак – ракът, който година по-късно ще я убие и едновременно с това ще успее да спаси хиляди човешки животи.
HeLa клетките започват съществуването си малко преди жената, от която са извлечени, да затвори очи за последно. Взети са с научна цел и без позволението на семейството й. На базата на тях днес са създадени десетки ваксини и лекарства, а експериментите, на които са подложени, стоят в основата на едни от най-значимите медицински открития, направени през миналия век.
Хенриета и HeLa са едно цяло. Те са духът и материята на една и съща жена. Нейното минало, настояще и бъдеще, внимателно разделени с хирургически скалпел. Съставните части на една личност, която е мъртва и едновременно с това продължава да съществува в милионите изкуствено отгледани клетъчни култури. И все пак Хенриета и HeLa са различни. Хенриета е майката, която така и не успява да отгледа децата си, съпругата, която загива десетилетия преди любимия си, приятелката, на която винаги може да се разчита. HeLa са нейните болни клетки – част от тялото й, която и днес служи за основа на медицински открития. Те са полезни, значими, известни… и все пак само клетки.
Така започва историята за Хенриета Лакс – като опит за биографичен роман и научно изследване, които постепенно се смесват, размиват и избледняват, за да откроят зад себе си една много по-истинска, жива, тъжно-красива история за жената, която ХеЛа е можела да бъде – за прекрасната майка, вярната съпруга и щедрата приятелка. Защото отвъд биографичните справки, прашните медицински картони и сложните термини Ребека Склут успява да повдигне прашната завеса на едва прошепнатите въпроси за смисъла на живота и ролята на отделната личност в създаването на човешката история. Тя съумява от сухите архиви да извади наяве горчивите сълзи на болката, гнева и безсилието и от тях да създаде един драматичен разказ за семейството, което никога не забравя своите близки и за напредъка, чиято висока цена не всеки разбира.
„Безсмъртната Хенриета Лакс” е книга, която отнема 10 години, докато бъде завършена. 10 трудни години на проучвания, срещи и интервюта, които да се превърнат в основата на мащабна биографична творба с наченки на научно изследване. Аз обаче не видях това. Не запомних градчетата, в които е живяла Хенриета, нито имената на всичките й роднини. Не разбрах напълно и обясненията за различните форми на рака, както и част от проведените експериементи. Но осъзнах друго – че човек е наистина значим едва когато влезе в съприкосновение с останалите, защото чак тогава разбира, че е истински жив. Не като HeLa. Като Хенриета Лакс.
Прочетете и ревюто на Христо Блажев за романа на Ребека Склут „Безсмъртната Хенриета Лакс”.
