Възможен ли е животът след смъртта? Ако да, то под каква форма? Възможно ли е клетките на един човек да продължават да живеят в хиляди лаборатории по света по-дълго, отколкото са живели в него? Това не е тема на поредната научно-фантастична книга, а историята на една реално съществувала, и продължаваща да съществува чрез клетките си личност.
Хенриета Лакс умира през 1951 година от изключително агресивен тип рак и тайно взетите от нея клетки в продължение на повече от 60 години служат на медицината. Благодарение на тях са открити лекарства срещу херпес, грип, левкемия, хемофилия, правени са най-различни изследвания за природата на рака, които не биха били възможни без наличието на първата безсмъртна клетъчна верига.
Само допреди няколко години за произхода на тези клетки се е знаело изключително малко. До деня, в който журналистката Ребека Склут не решава да опише интригуващата история на клетките ХеЛа /наречени на името на Хенриета Лакс/. В продължение на десет години, тя събира информация за живота, смъртта и семейството на Хенриета и я описва в книгата си „Безсмъртната Хенриета Лакс”.
Когато майка ми ми донесе книгата, аз я приех доста скептично. Не се интересувам от биология, а още по-малко и от медицина. Въпреки това тя успя да ме грабне още с първите си страници. Историята е описана много талантливо и интригуващо, успешно са преплетени животът на семейството на Хенриета и този на клетките й. Доста добро и интригуващо четиво, способно да отведе читателя в един съвсем различен свят от нашия, свят на нищета и расизъм, но и свят на груб интерес.
Книгата прилича по-скоро на художествена литература, отколкото на научна, но въпреки това е доста точна фактологически и дава интересна информация. Вкарва ни света, в който семейството на Хенриета живее в мизерия, въпреки сериозните печалби на много лекари покрай клетките на жената. Позволява ни да се докоснем до ежедневието на чернокожите през първата половина на миналия век и до живота на едно суеверно по странен за нас начин семейство и не ни оставя безразлични.
Прочетете и ревютaтa за романа на Ребека Склут „Безсмъртната Хенриета Лакс” и от Вал Маринова в „Аз чета“ и от Христо Блажев в „Книголандия“.
