Сен Мало̀ е красив пристанищен град, изпълнен с любов и крясъци на чайки. В него Жослен и Антоан споделят страстта си към книгите и един към друг. Но скоро градът, родно място за романтика Франсоа Рене дьо Шатобриан, се превръща в арена на ожесточени военни действия. Нацистите се установяват в Сен Мало заедно с безпощадната си машина за терор.
– Градът е като жената – казах.
– Какво имаш предвид? – попита Денис озадачено.
– Всички искат да го завладеят, но той се съпротивлява. Може и да превземат улиците му, но никога душата му. Сен Мало винаги ще е свободен, докато ние поддържаме огъня му в сърцата си.
От града започват да изчезват не само усмивките и красотата, но и хората, книгите и добротата. Изгубила любовта на живота си, Жослен решава, че ще се посвети на запазването на онази искра на надеждата, която може да спаси и нея, и града – библиотеката.
Любовта към книгите и любовта към живота се преплитат с ужасяващата действителност на Втората световна война. Марио Ескобар, автор на “Приспивна песен в Аушвиц”, отново омагьосва с красотата на думите си и многопластовите образи на героите, които изгражда. 10 са цитатите, пълни с надежда, които избрахме от “Библиотекарката от Сен Мало” (изд. „Сиела„, преводач: Елена Хаджистоянова-Младенова).
Животът се движи около сигурността за загуба. Старостта не е течението на годините, а унищожението на всичко, което обичаме.
Книгите нямат стопанин, свободни са, ние само ги притежаваме за кратък период от време.
Момичето ми, не живейте в миналото, нито се плашете от бъдещето, живейте в настоящето, където слънцето винаги грее.
Понякога се налага всичко да се разклати, за да узнаем върху какво сме изградили живота си.
За момент се замислих каква почивка би била смъртта и как ни отдалечава от болката и страданието, но избрах да живея, защото да живееш, означава да обичаш.
Жените се стремят към нещо много по-възвишено, маршале, те искат да имат деца, да ги възпитат и да ги пуснат на свобода.
Всички бяха запалили камините през онзи юнски следобед, но не от студ. Животът на хиляди хора изгаряше в този момент: семейни снимки, лични книжа, дипломи, спомени и компрометиращи документи. Франция се опитваше да изтрие миналото си с надеждата, че германците ще се задоволят с ограбването на спомените ни, но се опасявахме, че много скоро ще изтръгнат и душите ни.
Силата на думите не се корени в историите, които разказваме, а в способността ни да изграждаме връзка със сърцата на тези, които ги четат.
Любимите философи от Просвещението са били в голяма грешка. Смятали са, че митът за благородният дивак обяснява еволюцията на човека, че той символизира вродената доброта, докато цивилизацията не го поквари. Истината е, че обществото единствено вади от нас това, което е дълбоко скрито в сърцата ни.
Да помним винаги, е лесно, но любовта не ни позволява да забравяме, че веднъж сме обичали и мечтали вечно да живеем с любимия човек.
Можете да поръчате „Библиотекарката от Сен Мало“ от Ozone.bg.
