Корицата, заглавието, представянето на сюжета – всичко в „Блъф“ (изд. „Сиела“) от Георги Стоянов говори за един предимно „мъжки“ роман. Присъствието на украинската мафия допълнително засилва очакването за преследване, престрелки, заговори, разнообразни незаконни дейности и минимални изблици на чувства. Романът проследява как младият Юри се впуска в дебрите на мафиотския свят и изгражда собствена престъпна организация в родния си град. Всичко започва с едно инстинктивно взето решение, няколко точни изстрела и майсторско умение за блъфиране.
Макар че заглавието, а и корицата на Живко Петров, насочват към асоциация с покер и хазарт, през по-голяма част от историята имах чувството, че наблюдавам партия шах. Стратегията се оформя в движение, но героите мислят няколко хода напред и се опитват да объркат противника. Читателят проследява всеки момент от процеса по вземане на решение и постепенно е увлечен в това съревнование, което прилича повече на игра на умове, стратегия и инстинкт, отколкото на борба за власт и печалба.
Последните две, разбира се, не липсват, но не са основната мотивация на главния герой и може би именно това го прави почти недосегаем. С неподозирана лекота той успява да навлезе в мафиотските среди, да разбуни духовете и да създаде нов ред. Защо? Това е въпросът, на който така и не намерих отговор. Нито отмъщение, нито желание да се докаже и да властва, нито всички хубави придобивки, които идват с парите, се оказват важни за него. През цялото време сякаш го поддържа адреналинът на тази опасна игра… и промишлените количества водка.
Обичам истории, в които героите създават от нищо – нещо, оцеляват в трудни ситуации, използват находчивост, планиране и предвидливост, за да постигнат целите си. Върху подобни елементи се гради голяма част от „Блъф“. Убийства има, но всичко е извършено методично и представено делово. Не е важен толкова самият акт, колкото целта, която преследва, начинът, по който е бил организиран и осъществен, и резултатите, до които е довел.
Георги Стоянов
Всеки нов персонаж е представен с кратка предистория на позицията му в престъпния свят, пътя и решенията, които са го довели дотук. Преследване, натрупване на напрежение и неочаквани обрати почти няма, но липсата им не е толкова осезаема, като се вземе предвид начинът, по който е описано действието.
Това, което ми липсва обаче, е емоция. На пръстите на едната ръка се броят сцените, които успяха да събудят някакви чувства, да ме накарат да спра, за да осмисля посланието и случващото се. На аналитичната част от мен ѝ беше интересно да види как се ще развие играта, какъв ще е следващият ход, но всичко приключи дотам.
През последните години обръщам много внимание на жените в книгите, затова трябва да отбележа, че в „Блъф“ участието им е доста ограничено и ролята им е предимно на сексуални обекти. Изключение прави само една дама, която обаче се появява за кратко. И тя е представена като красива и страстна, докато в един момент не се оказа, че може да води интересни разговори… и след това се наложи да слезе от сцената.
Като теглим чертата, липсата на сърцераздирателни емоции и пълнокръвни женски образи не оказва чак толкова голямо влияние върху сюжета и не е нещо нетипично за жанра. Ако четете книгата за удоволствие, а не с идеята, че ще пишете ревю за нея, всичко това може изобщо да не ви направи впечатление и да се насладите на една интригуваща история.
Единственото, което продължава да ме човърка, е необяснимата мотивация на главния герой. Защо започна всичко? Какво го караше да действа по този начин? Защо се впусна в свят, който го обрича на нещастие и не му дава нищо? Аз не успях да открия смисъла. Може би това е идеята – животът е една безсмислена игра и спасението е поне да я играем по нашия си начин, както прави Юри. И все пак не мога да се отърся от чувството, че накрая изиграният беше той.
Още едно мнение за книгата ще откриете в „Hrisilandia“.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
