Обичам романи, в които главните герои са реално съществуващи личности. Не мога да си представя обаче колко рисковано е да напишеш подобна история. Изисква се както прецизност и отлично познаване на биографията и характера на въпросната персона, така и известна лекота и непринуденост. Трябва да усещаш образите толкова добре, че да не ги движиш като марионетки по страниците, а наистина да им вдъхнеш живот, близък до този, който да водили в действителност. Кейт Алкот е проявила особена смелост, избирайки да се захване с тази задача и да пресъздаде историята не на една, а на няколко емблеми на времето си.
Романът „Близо до звездите“ (изд. „Обсидиан“) ме изкуши с обещанието да ме потопи в един Холивуд с блясък на старо злато. Холивуд на XX в. не е толкова зрелищен и бомбастичен като съвременната си версия, но пък се отличава с изисканата си елегантност и приютява цял куп истински звезди. Имена, които и до днес остават нарицателни за непреходна класа, стил и талант.
Героите на Алкот са събрани на снимачната площадка на филм, който мнозина определят като един от най-великите за всички времена – „Отнесени от вихъра“. Не съм чела американската класика на Маргарет Мичъл, не съм гледала и филма (ако изключим сцената, в която Рет обръща гръб на Скарлет с култовата реплика „Frankly, my dear, I don’t give a damn“, изправила на нокти цензорите от 30-те години), но това изобщо не ми попречи да се насладя на романа. Все пак предполагам, че онези, които обичат творбата на Мичъл и екранизацията й са читателите, чиито сърца Кейт Алкот се е стремяла да спечели.
Цялата пищна, незабравима лудост на Холивуд се разкрива пред очите на младата и амбициозна Джули Крофорд. Отказала се от уредено бъдеще на омъжена жена в родния си град, Джули пристига на 
снимачната площадка на „Отнесени от вихъра“ с мечта – да стане сценаристка и да постигне нещо значимо със собствените си сили. Ексцентричната сянка на легендарния продуцент Дейвид Селзник обаче я хваща неподготвена. Едно обикновено момиче може да бъде смачкано от близостта на звезди с егото на планети. Джули обаче попада в орбитата на възможно най-колоритната сред тях – Карол Ломбард.
По онова време Ломбард се намира на върха на славата си, а и на клюкарските рубрики, заради аферата си с Кларк Гейбъл, изиграл ролята на Рет Бътлър. Непринуденото поведение и свободолюбие на актрисата контрастират с заобикалящия я натруфен фалш и помагат на Джули да добие самочувствието, необходимо да градиш кариера в Холивуд. Покрай работата си като асистентка на Карол тя упорито си проправя път към целта, но и преживява немалко разочарования – филмовата индустрия е жестока, нетолерантна, а в онази епоха и пренебрежителна към жените. Без значение колко си талантлив, трябва да имаш гръбнак от стомана, за да пробиеш.
Най-тежкото изпитание на Джули обаче я очаква в любовта. Малко след заснемането на опожаряването на Атланта тя среща един от близките помощници на Селзник – Анди Уайнстийн. Анди е врял и кипял в индустрията и цинизмът му малко по малко подрязва крилата на Джули. Освен това е и евреин, който е принуден да следи от дистанцията на цял океан зверствата, които роднините му са принудени да търпят в Европа на прага на Втората световна война. Да бъдеш опора на любимия си в подобен момент изисква не момичешката нежност, а интелигентната зрялост на жена. Джули трябва да доказва качествата си и на този фронт…
Сигурно ви звучи като мащабна история, в която се преплитат множество драматични сюжети. Всъщност Кейт Алкот пише много леко и непретенциозно и на този фон всичките големи имена и събития 
на страниците на романа й успяват да изпъкнат от само себе си. Наистина повярвах във връзката на Карол Ломбард и Кларк Гейбъл – искрена любов, изпълнена с много топлота и хумор, която и до днес се счита за изключение от пословичните за Холивуд повърхностни, краткотрайни бракове.
Главният герой на романа обаче е Джули. Нейното звезда може да не блести така ярко като тези на създателите на „Отнесени от вихъра“, а красотата й не спира дъха на милиони зрители по света. Тя обаче е най-плътният и наситен образ на страниците на романа. Лесно е да се припознаеш в стремежа й да се докаже, да бъде независима и да преодолее страховете си от провал, да не позволява да бъде гледана отвисоко от онези, които вече са се нагодили към индустрията и са забравили откъде са тръгнали. През нейните очи е изключително лесно да почувстваш и удивлението от живите легенди в златната ера на Холивуд – въпреки капризите им, когато ги гледаш на големия екран, преглъщаш всяко възмущение. В крайна сметка това е, което остава. Не избухванията на Кларк Гейбъл, не сълзите на Вивиан Лий, а целувката на Рет Бътлър и Скарлет О’Хара.
Всъщност „Близо до звездите“ не е толкова роман за Холивуд, колкото история за мечтите. Мечтите винаги са сияйни в главата ни, но когато най-сетне започнем да ги осъществяваме на практика, опознаваме изменчивата им природа. Осъзнаваме, че те невинаги изпълняват обещанието си за щастие. Изминем ли трънливия път до тях, може да се разочароваме и накрая да решим, че сме жертвали твърде много от себе си и отдаденото не си е струвало. Нищо обаче не може да те научи на повече, да закали характера ти повече от това, да се бориш за мечтата си. И да оставиш нещо бляскаво и значимо след себе си.
