„Извън редовете“ (изд. „Enthusiast“) е книга, от която имахме остра нужда. Колкото и да се пише и говори за Яна Язова през последните години, то никога не е достатъчно. Нейният живот е изпъстрен с твърде много любопитни моменти и въпросителни. Разбира се, не за всички има отговор, но от романа на Боряна Дукова читателят успява да сглоби донякъде пъзела и да узнае през какви контрастни периоди е преминала с достойнство писателката, родена като Люба Ганчева.
„Извън редовете“ е факт след тригодишно проучване, за което ни е много интересно да разберем повече, както и изобщо за работата по един исторически роман. Как се съчетава фикция и документалистика, кои са трудностите и откъде идва идеята? Ето защо днес задаваме на авторката Боряна Дукова всички въпроси, които ни заглождиха след прочита на книгата за живота на Яна Язова.
Яна Язова безспорно е много любопитна и като авторка, и като личност. Все пак как решихте да напишете книга именно за нея? Кое провокира интереса ви към съдбата ѝ?
Чух името на Яна Язова за първи път от Петър Величков, човека, който има огромна заслуга за възкресяването на тази авторка. Аз обаче дълго време не прочитах нито ред от нея или за нея, докато един проект на Клуба на българските писателки не ме накара да избера именно Яна Язова, за която да напиша очерк. Гмурнах се в дълбоки води, за които не бях подозирала: скандална любов, шеметен успех на млада поетка белетристка, после пълно забвение, тайнствена смърт, изчезнали ръкописи. Прочетох стиховете, статиите ѝ, романите ѝ, критика за нея. Влюбих се в писмата, които си бяха разменяли с професор Александър Балабанов. Исках да продължа да пиша и разказвам за нея.
„Извън редовете“ е плод на тригодишно проучване. Въпросителните около живота на Язова не са малко и в този ред на мисли кое ви затрудни най-много в процеса на писане и издирване на информация?
Наистина имах нужда от време, за да се запозная с документацията за Яна Язова, за годините преди 1944 г, за времето след смъртта ѝ, когато се издирват и откриват преписите на изчезналите ѝ творби. Харесвам този процес: архиви, библиотеки, прехвърляне по няколко пъти на записки, публикации, пасажи от книги, стихове. Разгръщах прашни страници и заживявах в друг свят. Интересна ми е изследователската работа. Тя е трудоемка, но не ми е трудна. По-сложно беше да отсея кое да влезе в романа, да избера онова, което е важно за характеризирането на героите, за обрисуването на епохата и да служи на фабулата.
Въпреки че през последните години името на Язова беше изтупано от прахта и забвението, в които бе потънало, много хора все още не са чували за нея. Как бихте убедили човек, който не е запознат с творчеството ѝ, в неговата значимост и изключителност?
Тя е пример за талант, работливост до „пълна крайност“ и непреклонен характер. Когато изгрява нейната звезда, е наричана най-младото дарование на българската литература. Когато угасва животът ѝ, в „чекмеджето“ ѝ остават четири романи за Възраждането и Третото българско царство. Работата е единствената, която никога не ѝ изневерява, заявява самата Яна Язова. Тя пък никога не изневерява на перото.
В „Извън редовете“ не споменавате името на писателя, който може би е откраднал неин роман. Защо решихте неговият образ да е анонимен?
В центъра на всичко написано исках да остане фигурата на Яна Язова. Останали действащи лица за мен бяха второстепенни герои. Не желаех никой от тях да притегля прекалено интереса към себе си.
Има ли други български писателки, които ви вълнуват дотолкова, че да напишете книга за тях? Кои са те?
Не една и две дами от родния литературен небосклон заслужават да бъде разказано за тях. Мнозина от тях са надарени със силни характери, имат превратни съдби, преминават и оцеляват през трудности, любови, войни. Изкушавам се да продължа с история за подобна жена, но още не съм се спряла окончателно на никоя.
Защо според вас не се пишат повече романи за големи личности в историята и литературата ни? Вие лично бояхте ли се от някакви негативни реакции срещу труда ви?
Нямам обяснение защо не се пишат повече такива романи. По света има голям интерес към тях. Аз лично никога не съм се двоумяла дали да пиша, или не за Яна Язова. И винаги съм знаела, че ще е роман. Благодарна съм, че срещах подкрепа от началото до края на този дълъг процес, както от колеги, така и от издателство „Enthusiast“, които знаеха за идеята ми почти от самото ѝ възникване.
Може би най-голямото предизвикателство в историческите романи е балансът между факти и фикция. Къде е границата и как се постига тя?
Според мен писането на исторически романи е за хора, които са свикнали от ученическите години да си пишат домашното. След документирането идва ред и на въображението. Чрез него авторът прекарва през собствената си призма историята, дава личния си прочит. Това е пътят, за да въвлече читателя във вълнуващо повествование за дадена личност и отминало време.
Вие сте преводачка от испански, имате зад гърба си няколко криминално-исторически романи и трилъри, авторка сте и на разкази. Какво да очакваме от вас занапред?
Имам намерение да продължа с романизирана биография. От известно време събирам материали за роман, свързан в розопроизводството. Времето ще покаже кой проект ще се реализира.
Снимка на публикацията: „Enthusiast“
