Харесвам „новата вълна“ във фентъзито. Макар да има много плява, безумно слаби, недомислени и откровено тъпи книги, има и такива, които си струват четенето – такава е „Божествени и прокълнати“. Изобщо нямам намерение да я сравнявам със „Здрач“, защото двете книги нямат нищо общо… освен може би убийствено секси главен герой, борещ се с чудовището вътре в себе си.
Но ако Едуард Кълън е 120 годишен девственик, Даниел определено е взел най-хубавото от всичко лошо, което животът може да му предложи – секс, наркотици, рокендрол Tongue out. Това, че е пропаднал освен че го прави по-секси в очите на тинейджърките, несъмнено му придава и малко повече реалистичност. Потърсих в гугъл думичката „урбат“, с която Даниел назовава своя вид, обаче не намерих нищо – освен че на (старо)арменски означава „петък“, така че не мога да гарантирам доколко разказа е основан на истинска митология, но и да не – браво на авторката за богатото въображение.
Главната героиня, с божественото име Грейс Дивайн, е пасторска щерка, което би било прекрасно клише… Ако не бяха малките пробойни във външното лустро – отчуждения брат, прекалено загрижената за общественото мнение майка, премълчаването на всички проблеми. Даниел и неговото проблемно детство намират спокоен пристан в дома на семейство Дивайн, докато един ден чудовището не взима връх. Ще мине време, но винаги привлечен от пасторската щерка, Данеил ще се завърне в родния град – за да изкупи грехове, които не е сторил, за да бъде едновременно герой и чудовище. Финалът, типично за такава книга остава отворен – така че аз очаквам продължение. Но книжката е много, много по-добра от голяма част от глупостите, които се появяват в последно време. И ако сте фенове, ще я харесате, а скоро ще можем да видим и филм по нея.
