„Подарявам на децата книжка, която може да ги заинтересува повече, ако им кажа, че историята не е съвсем измислена и че в детството си наистина съм я преживял, а това ще рече, че в тази книга се разказва за живота на едни деца, които са дядовци на днешните дечица.“
„Автобиография“ на Бранислав Нушич е една от любимите ми книги, защото е и много забавна, и много мъдра… И когато разбрах, че за първи път на български език ще бъде публикуван романът за деца „7 хайдути и 1 магаре“ (изд. „Сиела“) на сръбския писател, доволно потрих ръце в очакване на приключения и неволи, поднесени с неприлично големи порции смях. Очакванията ми не останаха излъгани.
„7 хайдути и 1 магаре“ е история за седем момчета, които не блестят с постиженията си в училище, но за сметка на това са верни и всеотдайни в приятелството си. Те прекарват свободното си време недалеч от брега на Дунав в сладки приказки, игри и мечти за един по-справедлив към децата свят. И като казвам „по-справедлив към децата свят“, имам предвид свят, в който децата са пълновластни господари на съдбата си, не учат, не се къпят, не се трудят, но получават всичко наготово.
Седмината приятели са мързеливи в училище, но са трудолюбиви в измислянето на начини за постигане на героичен и свободен от всякакви задължения детски живот.
Техните любими истории са за легендарните хайдути – „зли, но смели мъже, които се отметнали от властта, грабнали пушките и хванали планината, а после започнали да вършат и зли дела.“ И ако си представим родителите и учителите в ролята на властта, а иглата, вилицата и брадвата наречем пушки, можем да кажем, че нашите герои се разбунтуват срещу реда и тръгват по стъпките на страшните хайдути.
Не без съмнения, угризения и страх, но с голяма доза инат, момчетата се отказват от досегашния си живот и тръгват да търсят славата и свободата, но, както се досещате, славата и свободата не растат под път и над път… Вместо сбъднатия рай, нашите герои намират говорещо магаре, което вече е препатило хайдушките си неволи, но се оказва с повече разум, отколкото има и в седемте момчешки глави взети заедно.
Разбира се, няма да ви издам края на тази знаменита история, нито ще ви кажа как си избират главатар, как се заклеват, как стоят гладни и колко бързо седем момчета могат да се покатерят на едно дърво. Прочетете сами, защото си заслужава!
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
