Братя Грим, които не познавате

Братя Грим, Братя Грим, двама любими автори от детските години на всички ни, които познаваме твърде добре, понеже сме израснали с тях… или пък не?! Якоб и Вилхелм са поредните знаменити творци, останали в сянката на най-бележитото си произведение… всички знаем, че са… братя, че са… немци, че имат нещо общо с Бремен… или пък не?! Че… са издали колосален труд посветен на немското народно творчество… и, че… ами, май е това!

Макар и част от живота на всички ни, Братя Грим остават енигма, за което дори не се замисляме. Една цяла вселена, чиито звезди разглеждаме с нестихваща охота, без дори да я познаваме, вечнозелено дърво с вкусни плодове, които всички сме опитвали и продължаваме да опитваме, но нямаме представа откъде са били набрани…

Съвсем скоро издателство „Deja Book“ ще ни даде възможност да научим повече за звездните братя като надникнем в пълното оригинално издание на мрачните им „Детски и домашни приказки”. То излиза за първи път на български език в превод на Слави Ганев и илюстрации на знаменитите художници Лудвиг Емил Грим и Артър Ракъм.

А какво не знаем за Братя Грим и какво можем да научим?

1. На Братя Грим братята им

Родителите на брата – Филип Вилхелм Грим и Доротея Цимер нямали само две деца… всъщност семейството им било многобройно и наброявало цели шестима малчугани: пет момчета и едно момиче. Да, братята Грим били петима, но само двамата най-големи останали известни за историята като „Братя Грим”.

Между тях имало немалко бележити личности като Лудвиг Емил Грим – основоположник на немската изобразителна школа и общоевропейското течение на Романтизма, който се превръща и в първи илюстратор на приказките. Неговите гравюри, специфични с изящната игра на сенките, вдъхновяват самия Густав Доре – най-великия илюстратор живял някога, и са поместени в изданието на „Deja Book“.

Фердинанд Грим пък също се превръща във фолклорист като Якоб и Вилхелм и дори им помага в събирането на приказките. Той остава известен и като коректор и редактор на бележития сборник с приказки.

2. Братя Грим отраснали в тежка нищета

Якоб и Вилхелм изгубили баща си, леля си и дядо си в рамките на няколко години. Това ги поставило в тежко социално положение. Още малолетни те се оказали най-възрастните мъже в семейството си и затова трябвало да помагат в издръжката на по-малки деца. Тази нищета продължила през по-голямата част от животите им. В едно свое писмо Вилхелм Грим казва за семейството си: „Храната е оскъдна. Ние петимата разполагаме с три порции и то само веднъж на ден“.

3. Якоб и Вилхелм били истински „дрийм тийм”

Двамата братя се привързали силно един към друг още през детските си години. Сплотени от бедността, социалното неравенство и нуждите на невръстните си братя и сестри, те трябвало или да бъдат супер отбор или да погинат. Характерите им се нагодили съвършено един към друг, което им помогнало да живеят заедно в хармония до края на дните си. Благодарение на това те създали многобройни общи трудове посветени на фолклора, немския език, история и право.

4. Вилхелм бил сваляч, Якоб – отдаден учен

Макар и толкова привързани един към друг, двамата братя се различавали. Вилхелм обичал музиката, Якоб обикновено работел в тишина, Вилхелм никога не търпял скучни занимания, Якоб се преборвал с тях по силата на задължението, Вилхелм боледувал често, Якоб – почти никога, Вилхелм бил сладкодумен разказвач, Якоб – дълбоко отдаден на науката. Сами виждате, че тези качества, макар и разнородни, събрани правят перфектния отбор завършен.

За разлика от Якоб, контактният Вилхелм бил истински магнит за жените. Не една дама желаела да бъде информатор на братята само поради възможността да поддържа кореспонденция с него. Това обяснява и защо повечето осведомителки на братята са млади жени, а една от тях дори сключва брак с Вилхелм – Доротея Вилд. Заедно те имат няколко деца. След брака на Вилхелм, Якоб продължава да съжителства заедно със семейството му. Англичанинът Ричард Клисби, който веднъж посетил братята, казва в тази връзка, че „живеят в общо домакинство и то в голяма хармония и разбирателство. Човек би си помислил, че и двамата са бащи на децата“.

5. Долно бельо срещу приказки

Братята разполагали с огромна мрежа от информатори, чрез която събирали приказки от всички немски територии. Целта им била да запишат всички немски приказки, на които попаднат, преди последните разказвачи да си отидат от този свят. Така те дори посещавали лечебни заведения, съседните немски княжества, отдалечени райони и поддържали кореспонденция с хора от всички краища на немските земи.

Някои обаче, искали и нещичко в замяна за помощта си. Така например бележитият разказвач Йохан Фридрих Краузе – пенсиониран драгунски сержант, запомнил цял куп истории по време на военната си служба, искал от братята по чифт долно бельо за всяка разказана приказка. Причината за тази необичайна размяна остава неизвестна.

6. Оригиналните приказки не били за деца

Популярните варианти на приказките днес са редактирани и често преразказани за най-малките. Оригиналните истории на немския народ обаче не били предназначени за деца. На много места те звучат по-мрачно и са изпълнени с моменти на насилие и намеци за сексуални действия. Понякога са много по-сурови и безпощадни, а доброто съвсем не побеждава винаги, както погрешно ни учат в училище. Моралните поуки също невинаги имат общо с познатото ни от детските години. Понякога хитростта на протагониста граничи с наглост или същият влиза в ролята на крадец, безскрупулен убиец, богохулен лицемер…

Всъщност в едно свое писмо Якоб Грим заявява: „Но дали детските приказки са били създадени за децата? Съвсем не съм съгласен с това“.

7. Приказките са книжен блокбъстър

Братята работят по тях през по-голямата част от живота си и издават цели седем издания, макар нито едно от тях да не е мрачно, колкото първото. Освен това им носят огромна известност. Според някои източници единствено Библията и Шекспировите пиеси са продали повече копия в световен мащаб от приказките на Братя Грим.

8. Братята не били старци

Свикнали сме да си представяме двамата най-прочути събирачи на приказки като добродушни старци с книги в ръце, които неуморно пишат проучванията си с треперещи ръце. Когато на бял свят се появява първото издание на приказките обаче, Якоб и Вилхелм са съответно едва на 27 и 26 години. Впоследствие, те допълват сборника си в продължение на цели 44 години, когато излиза последното му седмо издание (1856).

9. Якоб и Вилхелм били политически изгнаници

Двамата се противопоставили на хановерския крал Ернст Август I, който през 1837 г. разпуснал парламента, отменил конституцията и поискал полагането на клетва за вярност от всички държавни служители, включително и университетските преподаватели. Якоб и Вилхелм станали част от Гьотингенската седмица – група от седем професори, преподаващи в Гьотингенския университет, които поискали връщането на основния закон.

Студентите подкрепили инициативата и разпространили хиляди копия от протестното им писмо. На 4 декември Гьотингенската седмица била изправена пред съд. Всички професори загубили длъжностите си, а трима от тях, сред които и Якоб, получили три дни да напуснат страната. Вилхелм, разбира се, го последвал със семейството си.

10. Братята събрали приказките с политическа цел, а Ото фон Бисмарк бил техен заклет фен

Якоб и Вилхелм започнали да събират приказките си, само за да докажат на германците, че са един народ. По това време те били разкъсани между десетки държавици със собствен владетел и не представлявали цялостна общност. Единствения начин да убедят всички, че са цялостен народ бил чрез общата им култура. По тази причина те се заели да събират приказки, легенди, народни вярвания и т.н.

Ото фон Бисмарк, който израснал с „Детски и домашни приказки”, силно ценял труда на братята, неслучайно именно той обединил германците в една държава.

Освен всички тези любопитни факти, новото издание на „Deja Book“ ни предоставя възможността да се потопим напълно в света на Братя Грим и забележителния им живот чрез обстойния предговор и приложения – книгата включва стотици пояснителни бележки, илюстрации, биографични и родословни справки.

Автор: Слави Ганев

Прочетете и текста ни за Вилхелм Грим също от рубриката „Големите“.