„Челюсти“ филмът? Ами не, „Челюсти“ книгата. Защото знаменитият режисьорски дебют на Стивън Спилбърг, родил една емблематично изнервяща музика и провокирал масова психоза от морските дълбини, си има литературен първообраз, написан от Питър Бенчли през 1974 г. Макар да бях изненадана от тази информация, нямах особено желание да чета романа, докато не видях прекрасното му оформление. Книгата наистина изглежда страхотно и е в превод на Адриан Лазаровски, което би трябвало да говори достатъчно за феновете на хоръра. Така че реших да се пробвам.
Сюжетът вероятно вече ви звучи доста познато. Жителите на крайбрежното градче Амити се изхранват предимно от трите летни месеца, през които големи групи летовници изпълват хотелите и плажните вили. Появата на огромна бяла акула край бреговете на курорта обаче хваща властите напълно неподготвени и заплашва да съсипе сезона, което би било истинска катастрофа за Амити. Шериф Броуди се опитва да опази летовниците, докато висшестоящите всячески се мъчат да замажат положението. Людоедът обаче не подлежи на никакъв контрол и броят на разкъсаните тела се увеличава, предизвиквайки паника. Един своеобразен Левиатан започва да пирува с плътта на някога спокойното градче.
Както пише самият Питър Бенчли в предговора на изданието, който можете да прочетете тук, продуцентите на филма са изискали сценарий на стопроцентов приключенски трилър и нищо повече. Ето как всякакви моменти без развлекателна стойност като любовната интрига, намесата на мафията и задълбоченото развитие на персонажите са шкартирани. На всичкото отгоре първото българско издание на книгата е било орязано от „скандалните“ сексуални сцени. Следователно българският читател за първи път може да се наслади на преживяването „Челюсти“ в пълния му кървав, психологически и нецензуриран блясък.
Ако обаче очаквате безмозъчна история за акула-човекоядец, сбъркали сте. „Челюсти“ (изд. „Ибис“) е роман за непознатата заплаха, която нарушава покоя на една малка общност, и за страха, който единствен е в състояние да пробие стената от преструвки и да оголи истинската същност на хората. Бруталните нападения на акулата дори не заемат чак толкова голяма част от историята, която е посветена предимно на разплитане на човешки характери.
На пръв поглед е симпатично колко са сплотени жителите на малкото градче Амити. Страница след страница обаче маските им падат и под дружелюбността прозират прикритите желания, враждебността към всичко чуждо и готовността да се рискуват човешки животи в името на собственото благо. Бих казала, че единственото създание в книгата, напълно лишено от лицемерие, е… злодеят.
Разбира се, акулата в „Челюсти“ е зла дотолкова, доколкото природата може да бъде зла. Ужасяващото при тези животни е праисторическият им инстинкт, лишен от какъвто и да било разум. Това са създания, които са мотивирани единствено от глада и свирепата настървеност да атакуват всичко, което мърда, независимо дали е лодка, човек или собствената им плът (да, има и такъв момент). Както се казва на няколко пъти в книгата, акулите са глупави, но в същото време са едни от най-брилянтните творения на еволюцията – перфектно пригодени към средата, която обитават, и по тази причина запазили се като едни от най-древните видове на Земята. Питър Бенчли е наистина запленен от тези тръпкопобиващи хищници и в книгата има немалко разсъждения по екологични въпроси, които са запазили актуалното си звучене, независимо че са писани преди повече от трийсет години.
Не съжалявам, че дадох шанс на „Челюсти“, романът успя да засити глада ми и за първичен ужас, и за психологически наситено напрежение. Предполагам, че ще е най-примамлив за феновете на филма, но се надявам да се намерят и други случайно изкушени читатели като мен, които да се насладят на тази хорър класика.
