Докато разглеждах задната корица на „Червен изгрев“ (изд. „Ciela“) на Пиърс Браун, с известно раздразнение установих, че книгата е сравнена не с един, не с два, не дори с три, а с цели четири изключително популярни романа. Знам как изтъкването на подобни паралели ловят вниманието на читателя, но у мен самата те неизменно предизвикват негодувание. Очаквах „Червен изгрев“ с голямо нетърпение и блърбовете, в които са изредени „Игрите на глада“, „Играта на Ендър“, „Повелителят на мухите“, че дори и „Игра на тронове“, ме накараха да се съмнявам дали ще открия късче оригиналност сред страниците.
Е… оказа се, че романът е страхотен, макар в началото да изглежда недружелюбен като главния си герой Дароу.
Дароу е Червен. В свят, в който цветовата кастова система определя стойността ти като човешко същество, той е на дъното на дъното на дъното. Част от прослойката, която копае недрата на Марс за безценни суровини, но живее в пълна мизерия. Надеждата на тези изтъкани от упоритост, кръв и мръсотия хора е поддържана от легендата, че те са първопроходците – онези, които прокарват пътя на човечеството към облагородяване и колонизиране на планетата. Тежестта на тази лъжа обаче почва да огъва гърбовете, които я износват.
След като преживява неописуемо тежка лична загуба, Дароу е вербуван от терористичната организация Синовете на Арес, която му разкрива истината – че не само Марс, а почти всички планети и спътници в Слънчевата система са отдавна колонизирани, повърхността им е обитаема и населявана от всички други цветове, освен червените.
Пиърс Браун
Дароу не е първият, който е бил насилствено изтръгнат от тази измама. Синовете на Арес обаче силно се надяват да бъде последният. Дароу е натоварен с мисията да се влее в редиците на най-висшата каста – Златните. Да завърши Института им, да спечели уважението им и да се издигне до върха, от който ще може да срине порочната система. За целта обаче той трябва да подмени почти всяка своя частица и да придобие необходимите умения, които ще го издигнат от най-низшия Червен до най-висшия Златен.
В началото размахът на Пиърс Браун е леко зашеметяващ. Почувствах се буквално захвърлена в една съвсем различна вселена, разполагаща със собствен език, собствен жаргон, собствена история, кастова система, технология, култура, псувни… Книгата те залива с измислени думи, понятия и обяснения за света, който човечеството е изградило след стотици години войни и колонизиране на Космоса. Мащабът е едновременно завладяващ и объркващ. Може замайването ми под обстрела на цялата тази информация да се дължи на това, че съм първопроходец в научната фантастика. След един определен момент реших да прекратя опитите си да запомня цялата терминология и просто оставих адреналиновия стил на писане на Браун да ме повлече през сюжета. И тогава дойде истинското удоволствие.
„Червен изгрев“ започва мъчително и особено драматично, за да премине в агресивно темпо, подхождащо на цялото насилие и бруталност на историята. В Института Златните възпитаници са разпределени по домове, вдъхновени от римския пантеон. След като веднъж са се доказали като убийци, те са захвърлени на бойното поле, за да бъдат изпитани и като завоеватели. Мога да разбера откъде идват асоциациите с „Игрите на глада“, но тук не се провежда „Сървайвър“, а мини възстановка на еволюцията на човешката цивилизация.
В разгорялата се борба за власт лъсват интелигентните водачи, пресметливите предатели, безмилостните воини, садистичните гадове, генетичните чудовища и уязвимите жертви, у които са се запазили късчета нежност и човещина. Ще надделее онзи, който не е нито едно от изброените. Онзи, който съумее да избегне парадигмата на всичко, случило се на човечеството до момента, и да създаде нова стратегия. Да изненада.
Дароу е герой, към когото е трудно да се привържеш емоционално, макар и да е още по-трудно да спреш да четеш историята, разказана с неговия глас. Персонаж с нечовешка воля, който преминава през няколко различни кръга на ада, преживява физически и психически мъчения, преобразява цялото си същество и захранва ръмжаща глутница от смъртоносни емоции у себе си. Гняв, омраза, амбиция… Дароу е от онези личности, които ти вдъхват доверие, че няма да издънят нещата. Каквото и да става, усещаш, че няма да се провалят. Може да загубят много битки, може да се сринат в очите ти и дори да унищожат всичко човешко у себе си, но накрая ще спечелят войната. Или поне така се надявам. Остават още две книги, които да подложат увереността ми на изпитание.
По „Червен изгрев“ е работил екип, който идеално пасва на романа. Корицата на Дамян Дамянов е внушителна, красива и улавя невероятно добре духа на историята. Живият, дързък превод на Станислава Комогорова-Комата придава уникално (и в по-голямата си част възхитително непристойно) звучене на речта на героите. Книгата идеално балансира между антиутопията, научната фантастика и дори янг адълта. Очаквам грандиозност от историята и силно се надявам Пиърс Браун да не обуздава демоните на Дароу в продълженията й. Задава се „Златният син“.
Интервю с автора Пиърс Браун може да прочетете тук.
