Опитвам се да си спомня дали съм чела детска книга от турски автор и стигам до заключението, че не съм. Затова националността на автора и илюстратор Феридун Орал и красивата корица възбудиха любопитството ми и не позволиха да подмина „Червената ябълка“ (изд. „Емас“). Още повече, че книгата е обявена от Международния съвет за детско-юношеска литература (IBBY) за най-добре илюстрираната турска детска книга на 2008 г., а през 2012 г. Феридун Орал е номиниран за най-престижната световна награда в областта на детската литература – медала „Х. Кр. Андерсен“.
„Червената ябълка“ е онези минималистични детски книжки, които оставят много място за лични интерпретации, разговори и доизмисляне на историята. Сюжетът е пределно простичък: люта зима е, зайчето е гладно, но единствената храна, която намира, е червена ябълка високо на едно дърво. То не може да е достигне, затова моли приятелите си да му помогнат. На молбите му откликват мишката, лисицата и мечката, а нашата поговорка „Сговорна дружина, планина повдига“ казва всичко за финала.
Талантът на Феридун Орал като илюстратор е впечатляващ. С пестеливо използване на цветове и форми той въздейства силно и ми достави безспорна наслада. Орал еднакво успешно фокусира читателското внимание върху червената ябълка веднъж чрез думите (тя е единствената храна за гладните животни) и втори път чрез наситения й цвят на фона на зимния пейзаж.
Може би очаквах по-екзотична история с ориенталски привкус, а „Червената ябълка“ ми напомни на българската приказка „Дядо вади ряпа“, което ме накара да се замисля за приликите между различните култури и универсалното послание за силата на приятелството. Без съмнение книжката е истинска находка, която потвърждава факта, че книжните съкровища могат да се крият съвсем близо до нас. Благодарности на преводачката Сабрие Тете, която направи тази красива турска книжка достъпна за българските читатели, както и на издателство „Емас“ за чудесното оформление.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
