Да си умен, възпитан, добър и смирен и изведнъж да ти се наложи да станеш лош и невъзпитан? Може би ви се струва лесно, но не е така, ако си на 7 и си роден в тенекиена кутия в една фабрика… Ами сега?
„Конрад“ на Кристине Ньостлингер е едно от най-добрите неща, които можете да направите със своето дете (а и със себе си, в интерес на истината). Една достатъчно дълга история, разказана на един дъх. И разказана по съвсем майсторски начин.
Ньостлингер е намерила точната формула за въздействие върху едно дете – герой, с който да се идентифицираш, ежедневни ситуации, примесени с необикновени ситуации, плюс малко пакости за цвят. На фона на голямата дилема, която добре обученият във фабриката Конрад има с това да пристъпва правилата, се появяват отношения с други деца, между по-възрастни родители, липсващи такива, нови родители също…
Вероятно не е лесно да вложиш детска психология в 150 страници без да направиш тежък сюжета, но в „Конрад“ характерите на малчуганите те впечатляват. Силни в емоциите, настойчиви в отношенията си, последователни в пакостите си. :)
„Конрад“ на Кристине Ньостлингер е още едно бижу, което бих искал децата ми да четат, докато растат.
