Едно от най-любимите ми кътчета в българската литература е творчеството на Йордан Йовков. Майсторството му в изграждането на образите и природните картини буди възхищението ми всеки път, когато препрочитам някоя от творбите му. Наскоро препрочитах разказите му и си дадох сметка колко силни и вдъхновяващи са женските персонажи в творчеството му – за мен те отдавна са образец за фин психологически рисунък.
В тях има обаяние, постигнато от см
есването на красота, богата душевност, състрадание и нежност.
И читателят, и мъжете герои винаги се подчиняват на всяко женско движение, поглед, дума; всичко могат да простят и като по правило се влюбват дълбоко, фатално.
Йовковите жени са изтъкани от качества и недостатъци, не са безгрешни, но карат света около тях да се променя, правят го по-добър и по-хармоничен. Също са постигнали и една изконна женска мечта – преобразяват мъжа, който се влюби в тях!
Силата на женската хубост и обич е голяма. Тя обсебва съзнанието на мъжа, дава надежда, обръща сърцето му и го вдъхновява.
Първият пример, за който се сещам е смелата и спокойна Рада. Господарката на Шибил, която го преобразява сякаш само с едно трепване на дългите си мигли. Нейната невинност и дързост карат безкомпромисния мъж да започне битка със злото в себе си и да пожелае да го победи, да намрази живота си на разбойник, да забрави колко страшни са враговете му и да направи и немислимото, за да се докосне до любовта й.
И като казах женска дързост, веднага ми изплува образът на Пауна. Решителността, хладнокръвието, 
„лудостта“ на тази жена покоряват Индже и когато я губи, той губи себе си. За да намери обратно път е принуден да се вгледа много внимателно в миналото си, да преосмисли поведението си. А в резултат нещо в него се преобръща и от тиранин той се превръща в закрилник и мъдрец.
Не бих могла да забравя и Албена, която въпреки своя грях, омайва всички с красотата и покаянието си. Хубостта й превръща желанието за линчуване в опрощението на едно възклицание: „Грешна беше тая жена, но беше хубава!“
Красотата и щастието да Шакире са вдъхновение за баща й; под въздействието на Дойна („Кушута“) Стефан връща откраднатото жито, а работата му спори; фаталната Тиха („През чумаво“) приласкава за последен път умиращия си любим, след като дори собствената му майка се е отрекла от него; волята на обичаната жена („Асие“) се оказва по-силна от майчината и смирява съпротивата на Мурад…
Женската красота, очарование и душевна сила са като магическо заклинание – завладяват мъжа, упражняват неуловима власт над него и променят из основи живота му. Нещо, за което всяка съврменна жена мечтае и прекарва безборй часове в четене на книги за самопомощ и самопознание и дори по-лошо – женски списания. А може би просто трябва да се разрови в библиотеката на родителите си или в тази на баба си и да извади от там прашното, неотваряно от години, но все така безценно томче с разкази на Йовков.
В материала са използвани картини на Владимир Димитров – Майстора.
