„Това беше най-хубавото време, това беше най-лошото време.“
Малко на шега, малко не съвсем на шега, започвам с този прословут цитат от „Повест за два града“ на Чарлз Дикенс. Да си родител, понякога те кара да се чувстваш точно така. За съжаление, детето не идва с наръчник за употреба и трябва да разчиташ на собствените си сили и умения, както и на често непоисканите съвети от близки, роднини и… непознати. Понякога губиш почва под краката си и започваш да си мислиш, че само на теб ти се случва, не си добър родител и въобще както правиш, по-дяволите.
Но ето, идват Елисавета Белобрадова, Красимира Хаджииванова и други като тях, които ще разкажат за собствените си преживявания и ще те уверяват, че да отгледаш едно, две и повече деца не е чак толкова трудно. А ако погледнеш над нещата, даже ще се забавляваш. Искрено вярвам, че да можеш да се надсмееш над себе си е едно от най-ценните умения в живота.
Историите в „Да оцелееш като родител“ (изд. „Ciela“) започват от заветното забременяване и преминават през раждането, първите трудни месеци, кърменето, захранването, секса (или липсата му), ваксините, яслата, гледането на близнаци, самотното родителство и всякакви други теми, които вероятно дори не ти е минавало през ума да обсъждаш, преди да имаш деца. Всички тези разкази доказват, че не си сама в трудностите. Мислите, които са се въртели в твоята глава, вече са се въртели в нечия друга. Няма верни и грешни решения – нормално е да кърмиш, нормално е и да не кърмиш. Нормално е да не се чувстваш на върха на щастието, защото си родила и имаш дете, нормално е и да искаш да скочиш през прозореца през някой особено тежък ден. Както казва Елисавета:
Оплакването е начин да преодолееш тежките моменти, да получиш разбиране и да се посмееш на неволите си.
Честно, обмислям да си разпечатам този цитат и да го закача някъде на видно място у дома, да го дам на майка ми и да го пратя на всички мои приятели – просто така, за всеки случай, да си знаят следващия път, когато измрънкам за нещо.
Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова (снимка: „Жената днес“)
Книгата е събрала 41 текста, върху които не мога да се спра поотделно. Предполагам, че всеки ще си избере любим според личните си преживявания. Моите са: „Кой спал – спал. Мама полудя!“, „Че ти от какво си уморена? По цял ден киснеш в паркове и градинки!“, „Майка търси био тиквичка, превръща се в идиот“, „За мъките на готвенето“, „Аз никога няма да бъда такава майка“, „Всички ще умрем, мило дете“ и „Коледни (м)Истерии“. Забавлявах и с доста откровения разказ „5 неща, които се случват със секса след децата“. Не е за хора с консервативно мислене, но все пак „сексът е велика работа и ако има начин да се прави, то да се прави!“. Те не целят да хвърлят светлина върху това какво те чака, когато забременееш и имаш дете, а по-скоро ти дават увереността, че всичко минава, нищо не е толкова драматично и светът продължава да се върти, ако не намериш био зеленчук или просто леко си се чалнал, било от хормони, било от недоспиване.
Искам да обърна внимание на няколко сериозни теми, засегнати в сборника, с които непременно трябва да се запознаете, най-малкото заради печалната липса на емпатия в нашето общество. Не е нужно да сте минавали през трудностите на осиновяването или пък да гледате дете с увреждания, за да почувствате близост с тези родители. Докато четете техните истории, за десет минути ще се вмъкнете в животите им. Ако някога срещнете подобни семейства, които не са образ на патриархалния модел – здраво дете, отглеждано от биологичните си женени родители – моля, реагирайте адекватно. Или пък дайте своя принос, като си поръчате нещо от сайта „Оле Мале“.
Избирам да завърша с един изключително важен проблем – този за ваксините. Твърдо заставам зад позицията, че човек трябва да взема информирани решения, и се надявам майките, които вярват че ваксините са зло, целящо да затрие човешкия род, да прочетат „Да ваксинирам или да не ваксинирам“.
Макар че книгата не е дебела, вътре са побрани толкова разнообразни въпроси, че просто ми е трудно да обхвана всичко. Но ако сте родител, вярвайте ми, някъде из тези 320 страници ще се намерите и ще се познаете. Пожелавам ви приятно четене и не забравяйте:
Все някога тая майка ще се върне в бара, ще си поръча едно голямо питие, ще го изгълточи и позорно ще заспи зад някоя врата.
